автор: GoranMalevski

Отлети, моя мъко! Ех, отлети...
Напусни ме... Хайде, със вятъра...
и речи И, вечерта, да не тъжи...
Няма да звънна... Не играя театър...

Скоро сняг ще засипе всичките думи.
В недореченото се крие Вината.
Не моли обичта да те целуне.
Гледай други звезди... и Луната...

Млечният път вече ме иска...
Звездната карта съм скътал в торбата...
Забрави, мила моя... Забрави, че бе истина...
Не теб, обич моя, ти предрече съдбата...

Не за теб, светла моя, са моите песни...
Не да теб, моя мъко, съм толкова нежен...
Аз там съм, със другата... Така е по-лесно...
А на теб... Боже, грешен съм... остана ти снежното...