През есента, в царствата, / според Канона /,
принцовете тръгват да трепят лами...
Много е лесно да спазваш Закона...
Ламите се бият, а все без глави...
Златото в локви мътнее. Октомври чака Небето.
Дъждът разяжда тревата. Охрата е в калта.
Ръжда ляга в душата. Тежки са стиховете.
Нова приказка искам, за вас, сега да чета...
Утре е Балът, Сплетните... Гейовете пируват...
Тук и в царства съседни, оглеждат се за невести...
Жълто зелената кръв на ламите по гербовете мъдрува...
Кога ще дойде Знахарят?! Знам, не е лесно...
Пак ще има приказки за Вълшебство, за Рая.
Рицари за трон ще умират и за дами..., нали?!
Жълто - зелената кръв ще изтича безкрайно.
Чудеса не се случват, дорде колят лами!