Ех Ганьо,
И твоята не е била лесна, но и нашата днес, да си го кажем, хич не е розова.
Някой бил казал, че не е лесно да си жив. Пък аз ще добавя:" Не е лесно да си жив българин...в България!"
То не бяха смени на правителства, то не бяха народни събрания, профсъюз до профсъюз, партия до партия...Ту се цепят, ту се обединяват.
На вчерашни десиденти се лепят комунистически етикети, вчерашни комунисти, станаха баш бизнесмени.
Пък ние простосмъртните със свободни цени замръкваме, със „слободни” осъмваме. Все чакаме тоз пусти социален чадър дано се отвори, та да се скрием под него, ама той нещо засякъл и докато се радтвори, току виж, съвсем ни очукала градушката и ни съдрала джобовете.
А народните депутати все тъй се карат и все в името на народа, пък той горкия, съвсем се е слисал !
Та ще взема някой ден, Ганьо, да изокам като тебе:” На маймуни ни обърнахте, ей...”