По липси стъпвам-
натрошени миди са нощите.
Пуст е плажът. Няма ги котвите...
Тънък вятър ме реже на ивици.
На струйки
болката изтича от дните ми.
Широк е океанът за преплуване.
Останаха ми спомени неримувани-
за очакване, за сънуване..
Детето ми, мъж е вече.
Мечтите си търси далече...
25.09.2010