У въздишките - заседнали дълбоко в есента, за да дочакат юли,
копнежите объркват си посоките - наместо бъдеще са приютили минало.
Вълшебството от чудно какавидено превръщане във пеперуден полет,
умира.Във пламък восъчен крилете неминуемо загиват.
Във мисълта,че липсата на рай е немислима горе,
в зениците, от където тръгват всички истини и пътища,
в очакването на потънало в забрава недочакано;
във неспокойствието на случващи и неслучващи се сънища,
когато вцепенява вляво, стряскащо до лудост щракване;
във твърдостта на устните - по ъглите със птичи стъпки -
напукани от скъсване по права, водеща до точка, в която
/при някое завръщане /, усмивките са станали на кръпки;
във ритъма на неравноделната ни същност
и на поравно подарени недостатъци -
не сме по-малко или повече могъщи
от няколко оставени по пясък
отпечатъци.