Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | и аз съм там,
като
богиня червенокоса на нищите
В болезнената синева на очите ми
се давят уморени напеви.
Изхабени са от невинен смях устните ми,
порязанa е кожата ми
от счупените на парченца залези.
Покровителка на жалките и на безумните,
на онези, които се олюляват по разбитите улици,
със прогнили криле,
и пробити плащeници,
аз съм малка,
малка,
кой ще откликне
на моето собствено тихо отчаяние,
сега, когато е изчерпана
дарохранителницата ми с утехи ?
Кому да принасям жертви,
и да горя благоухания?
Чие име да обвинявам
за ужасите на безкрая си ?
Ще бъде ден, и нощ,
и ден, и нощ,
без притчи,
без вселенски смисли,
когато по закърпените ми накриво одеяния
ще се търкалят сълзи,
тежки като камъчета.
Ще се разнищвам тъмно,
а луната ще е само
поредното ми хлабаво,
изтъркано страдание.
Дори не медна монета,
дори не къшей хляб,
дори не копче.
Нима не виждаш, страннико,
ти, който стъпяш плахо,
че аз съм само
просякинята на входа?
Хвърли на прага приказките си за обич,
да не прекрачи вътре ни едно
нелепо вричане,
смили се само,
и изпей ми някой химн,
за лудостта,
преминала отвъд отвъдното,
не пипай плочките
със крайните ми истини,
ни свитъците с тайни формули...
и скоро тръгвай.
Застигне ли те нежният им шепот,
от утре с тебе
ще се случи
същото.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"храмът на тихата лудост" | Вход | 2 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: храмът на тихата лудост от mariq-desislava на 22.09.2010 @ 12:29:03 (Профил | Изпрати бележка) | Е, сега вече си заслужи честно и почтено следното любимо мое нещо:
"Всички, които не следват собствения си път, ще започнат да се чувстват неудовлетворени от себе си и ще трябва да направят избора си. Или да приемат съществуване, изпълнено с разочарование и болка,или да разберат,че всички са се родили да бъдат щастливи и да се борят за това.
Такъв е живота, изтъкан от грешки. В продължение на милиони години клетките са се възпроизвеждали все еднакви,докато при някоя от тях не е станала грешка. Това е направила възможна промяната при безкрайното повторение. Грешката е поставила началото на света. Никога не се страхувай да сгрешиш! Никога не изпитвай срам. Приеми онова,което животът ти дава и пий от чашите пред себе си. Виното трябва да бъде изпито. От някои вина отпивай по глътка, но що се отнася до други - изпий цялата бутилка. А как да разберем от кое колко да пием? По вкуса. Човек оценява доброто вино,само ако е пил от киселото.
Нека пътят ти да е мирен в мирните моменти. И нека пътят ти да е битката,когато се води война. Никога не обърквай едното с другото! Защото смели са онези, които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят. Но въпреки това действат. Действат,защото вярват в чудеса.
Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги!Защото то ще е свързано със залеза, с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода.
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига, в който си се чувствал прекрасно,защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…, или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича..." |
Re: храмът на тихата лудост от elsion (negesta@gmail.com) на 22.09.2010 @ 22:43:54 (Профил | Изпрати бележка) | Първо да ти благодаря за написаното. Самата аз се ръководя от подобни принципи.
Така е ... Отдавна съм се отказала да избирам пътищата си по друг начин, освен със сърце и свобода от натиск (по "вкус", да).
Стих като този е плод на временно състояние:) Ние сме вътрешно динамични същества, ту плачем, ту се смеем...., а там някъде, на заден план, се променяме малко по малко..., като тайна алхимическа смес, която узрява на тъмно, ври, кипи, изстива, изсветлява, потъмнява ... избистря се, с години, за да се превърне в opus magnum, някой ден... кой знае...
Следващото, което ще публикувам, ще бъде за теб, напълно заслужено (няма да го посвещавам поименно, и все пак - имай го предвид;)) |
]
Re: храмът на тихата лудост от mariq-desislava на 22.09.2010 @ 22:52:00 (Профил | Изпрати бележка) | Чакам и гриза пръсти от нетърпение и настървение.:) Пуу, че се разкървавих ама - отивам да се налепя с подобаващо количество лепенки. Млъквам.:))) |
]
Re: храмът на тихата лудост от zebaitel на 22.09.2010 @ 22:56:25 (Профил | Изпрати бележка) | Много сте готини и двете! Чета и се наслаждавам и на стиха на Ел и на коментара на Мария-Десислава! Поздрави и прегръдки и за двете! |
]
Re: храмът на тихата лудост от elsion (negesta@gmail.com) на 22.09.2010 @ 22:59:46 (Профил | Изпрати бележка) | А пък аз си мислех, че само ние с нея можем да се търпим докато си четем написаното ;)))
Здравей, Зеб, приятно ми е:) |
]
Re: храмът на тихата лудост от elsion (negesta@gmail.com) на 22.09.2010 @ 22:56:33 (Профил | Изпрати бележка) | ах, не исках да ти причинявам това сега ... и аз млъквам смутено ...;)))
(надявам се и да има кой да ти залепя лепенки, поне тук;) |
]
Re: храмът на тихата лудост от mariq-desislava на 22.09.2010 @ 23:06:32 (Профил | Изпрати бележка) | Хех, Елси, видиш ли - разпръскваш добри вибрации. Сега е време да ти се обясня в любов - приятелска, разбира се.:))) Чак се чудя как ми търпиш глупостите. Вече си турям ципа на устата и занемявам.:) |
]
Re: храмът на тихата лудост от sineva на 22.09.2010 @ 14:18:32 (Профил | Изпрати бележка) | Ел, възхитена съм!
Невероятни образи и метафори!
Невероятни мисли изпяти в невероятен стих!
Поздравления!
И хубав ден, разбира се!:) |
Re: храмът на тихата лудост от elsion (negesta@gmail.com) на 22.09.2010 @ 22:49:19 (Профил | Изпрати бележка) | Абе малко лудост ме гони,
но благодаря ти,
за усетените от теб невероятности :))) |
] | |