автор: ASTERI

С досада махна един косъм, който се беше лепнал на деколтето и.
Извади ароматизирана кърпичка и започна ожесточено да жули ръцете си. Гнусотия! Да пътува с автобус си беше истинска гнусотия! Аман от тези стачки! Днес нямаше таксита и беше принудена да ползва градския транспорт. Изпъна безупречната си пола и изтропа два– три пъти, като чели искаше да махне от себе си всичката миризма на пот, която беше полепнала по нея от тази паплач в автобуса. Поогледа се, сякаш да избере по малко мръсните плочки, преметна си чантата на рамо и понечи да тръгне.
Рязко дръпване я повали на земята. Не разбра, какво стана. Усети, че се влачи по асфалта, чу и бръмченето на мотоциклет, чантата се изплъзна от ръцете и, но нямаше сила нито да вика, нито да се съпротивлява. Сякаш времето спря.
–Како, удари ли са? Како! Удари ли са ма, како?
Отвори очите си. Слънцето все така препичаше, дърветата си се зеленееха. До нея, стоеше приклекнал, малкият от ъгъла. Беше го видяла на слизане от автобуса, даже внимателно го беше заобиколила, защото се гнусеше от просяци.
–Удари ли са ма, како? Уплаши ли са? Ила да ти дам малку вудица.
Тя се подпря на коленете си и полека се изправи. Чак сега разбра, какво се беше случило. Бяха откраднали чантата и. Една група сеирджии, които се бяха поспрели недалеч, започваха да се разотиват. Само малкият уплашено я гледаше, а от очите му се ронеха най-чистите сълзи, които беше виждала. Той я хвана за ръката и прошепна:
–Ила... там, на моя ъгъл ф чантата ми имам тилифон. Ши ти дам да се обадиш на някуй. Ила сига, ама стъпяй пулека. Були ли та многу?
Тя тръгна, като замаяна с него. Стигнаха ъгъла и малкият и помогна да седне на бордюра с думите:
–Како, подръш ми кутийката. Я сига, пий малку вудица, да ти мине уплахата. Те, тес със мутора и друг път са крадили, ама тебе чак та пувлякуха. Пий сига!
Тя пое с едната си ръка тенекиената кутийка, в която все още нямаше нито стотинка, а с другата– пластмасовото, поизмачкано от употреба шише с налепнали по него трохи и жадно отпи. Малкият се беше навел и ровеше в платняната торба, когато в кутийката издрънча монета...