автор: GINKO_PRIM

по misan4o и всички ПО-/ПРО-четени на Първия есенен бал :))

Тази есен не е като другите,
тя започна със трънче в петата ти...
Нейде цигани орехи брулеха,
а деца се заравяха в пясъчник.

Тази есен дойде с Пепеляшка.
Изтанцува свой Бал, но със шапки.
Пренареждайки чужди пространства,
тихо седна на пейка във парка

Елегично наметна очите
с плащ мъглив и прошепна на птиците:
Останете, недейте отлита!
Поривите ви тъй ще ми липсват!

Тази есен отвори вратата си -
нова люлчина песен да звънне,
стъпи бавно, с червено в косата,
зарзавати затвори - за бъдеще.

Легна в дългия сън на дърветата,
щръкна палаво, обло коляно заголи,
в Катиното сокаче отеквайки,
метна пъстрата черга за гости.

Нарисува по спомени дишане,
разпиля се в дъга по бетона,
Позасмя се, проплака момичешки -
лястовиче, летящо в синхрона

на листа, от желание падащи
над забравени някъде гроздове.
Зазвъня във любов. По Вивалди.
Още пари от летните спомени.

Обещавайки в жар да се върне,
плака тихо в рибарската мрежа.
Вятър, несъстоял се прегърна,
половинката си не-намерил.

Зашумя в цвят на кестен измръзнал,
в дар остави душа на плашилото.
Във окото ти синьо се сбъдна
и сезонно се стече... мастилено...