Аз във хаоса се скитам
на всемира неразбран.
От звезда една политам
в моя земен океан.
Чак от извора на Тангра,
в изначалния ни век,
ожигосаният с дамга -
идвам - новият човек!
Да пробудя съвеста ви
и в свещената война
в паметта ви миг остане,
миг от славни времена.
С тях в студените ни зими
тежеста да понесем.
Да ни има сто години,
сто по сто - да бъде Ден!