В средата на деня,
на лятото в средата сме,
на планината в тихата усмивка.
Мълчанието на гората ни обгръща
в зелената загадъчност на сенките,
полегнали върху Амбарица.
Дълбокото спокойствие на тишината
се спуска от върха.
Последни уморени крачки -
и пътят свършва при нозете ни.
Тук няма кой да ни смущава
с неканено присъствие
и самотата ни да окраде.