Тази нощ
подивели луни
вият
по
недостигнати
вълци.
По датски
небесният под
е гнил.
И под мен
дюшемето му
скърца.
Змии прелитат,
птици пълзят.
Вечността
подлежи
на
инфлация.
Светлината е
ровещ
в бумаги
кърт.
И откъсната страница.
Тази нощ
любовта е делба
на калта ни...
(От кал сме създадени.)
И дъга
със пречупен
гръбнак,
над която мълчим -
билингвално...