автор: galina

/ продължение /

Много скоро в Троянската обител била издигната църква, посветена на рождество Богородично и жилищно крило, но като повечето български манастири и този е бил разрушен от турците, а игуменът посечен.
В началото на XVIII век манастирът отново зопочнал да се разраства и замогва. Тогава ловешките гръцки владици се опитали да сложат ръка на обителта.Това предизвикало негодуването на българските монаси и през 1830г., Троянският манастир изпраща делегация от свои представители при Цариградската патриаршия, която поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Така от 4 декември 1830 г., със специална грамота, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, той е признат за ставропигиален т.е. под прякото подчинение на върховната църковна власт представлявана от Цариградската патриаршия и така се освобождава от опеката на ловешките гръцки епископи.
В чест на това , веднага започват приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото положение на манастира.
В близост до него са изградени два скита / комплекс от църква, помещения за отсядане и аязмо /.
Голяма част от стенописите в обителта са на Захари Зограф. Освен, че е изрисувал своя портрет на северната стена на църквата, той е оставил и възпоменателен надпис, завършващ така:”...Изобразится рукою Захария Хри(стовича) иконописеца, самоковчанина.”
Както много от българските манастири и Троянската обител се превръща в средище на просветителска и революционна дейност.
На 20 януари 1872г. Васил Левски организира в него таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. А при избухване на Априлското въстание в него е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Христов.

/ следва /