автор: moeto

Аз съм камъчето в обувката на Яна...
Сигурно се учудвате, че мога да говоря, освен всичко друго мога и да пиша, с грешки естествено... В предишния си живот съм бил магаре, учено магаре разбира се, но за това друг път, да не се отплесвам от темата.
Много обичам да гледам света през обувките на Яна, а това девойче знае къде да ходи. Едно камъче винаги трябва да има усета към обувката и човека. А едно уважаващо се такова никога не анализира, този комуто е дошло на гости, за да се превърне в любимото му камъче. Макар да зная, че имате интерес да разберете пикантни подробности за гледката и за местата, които това тяло посещава, трябва да ви огорча, камъчетата пазят обет на мълчание. Иначе сваляш обувката на някоя пейка и край с теб и с историята.
Не зависимо от всичко това приказката ми не е за Яна, а за камъчетата. Нали се имам с повечето събратя, ще ви споделя нещо за тях. Ако ви каже някое камъче, че нищо не иска от вас, не му вярвайте. То се бори само за вашето съзнание. С риск да не изръся и нещо по-важно, ще спра до тук.
Има и още, камъчето може и да липсва, но това е временно, докато не дойде друго камъче, в друга обувка и на друго място.