автор: geostal

Искам и аз да полетя. Да знаете как искам, дори бих желал да съм птица, да танцувам с вятъра, да гледам земята отвисоко, да се оставя на някое въздушно течение и да летя, да летя…
Само че няма как да стане. Трябва първо отново да проходя. Вече съм на 15, но половината съм ги проседял и пролежал. Гледам хората как вървят по улиците, гледах и гледам как децата тичат след топката или карат велосипед. Нелеп инцидент ми отне тези възможности. С радост посрещам пролетта, когато пристигнат лястовичките – гнездо имат на нашата тераса. Колко път са прелетели! А моят свят е стаята ми, компютърът, телевизорът. Чакам учителките ми да дойдат вкъщи – на индивидуално обучение съм. В училището сега строят асансьор за такива като мене, като стане готов, надявам се, да „ходя” в сградата. Чакам и мама да си дойде от работа, наложи се да тръгне след смъртта на втория ми баща, когото обичах като истински и който също ме обичаше…Той полетя при едно пътуване с ТИР през Турция: спирачките му отказали, завой след завой и за да не удари някого, полетял в пропастта. Дано да е полетял и нагоре, да ме гледа отнякъде и ако може да ми помага. Обичам лятото, защото ме завеждат при баба и дядо на село. Там се чувствам по-свободно, има повече светлина и въздух. Лекарите не успяха да ми помогнат, опитаха със стволови клетки, но без резултат. Не се отчайвам, може и да се получи. Лошото е, че като раста, ставам и по-тежък, а това затруднява мама. Сам дори не мога да изляза пред блока – има десетина стълби от асансьорната площадка до долу, които не са преодолими нито надолу, нито нагоре.
Затова искам да проходя, не знам как, но трябва. Това ще е полетът ми. Моята вяра е моят полет. Вие, които летите горе с големите хвърчила и сте по-близо до Бога, ако го видите, кажете му за мен и го питайте кога и аз „ще полетя”. Нищо друго не искам, така му кажете. Бъдете здрави и приятен полет!

От "Състояние на полет"-2010 г.