свечеряването на свраки
верни до първия крясък
пресипнал в пясъка замръзнал в
прегънат и разтекъл се часовник
измервал времето
на косата която е черна
до косата която е бяла
отразил разликата в кривото огледало на лятото
наметнато с пелерината на
дъждовния Юли
крачил на шир и надлъж с великански ботуши на Малечко-Палечко
сянката му чертала кардиограма
по стените на катедралата
на непостоянното настроение
непосилно
нагоре нагоре
н
а
д
о
лу
и променяла непрекъснато фреските по купола от небе
добре е
покрай апокалипсиса на липсите не е мъртва като додо
С всички магнолии на меланхолията в погледа и гласа си
Сияе като слънцето на залез с дъх на праскова
Изтърколил се
от пазвата на лятото
в последния ден на изтеклия в стъклени перли юли
завещал и е само едни ботуши пълни с пясък и облаци