автор: stefka_galeva

Събудени сме. Навън е чисто и зелено. Събота е.
Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.
Въобще на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни.Имало
е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.
Вървя. Слънцето е над облаците и цялото небе се е надигнало, много е красиво. Едно от врабчетата ми се обяснява в любов. Дълго го търся в зеленото младо дърво. Мириша го. Вървя, Вървя по сутришната съботна улица и си мисля за ей-такава поезия. Едно дребничко пекинезче, ме позпова отдалече и се опитва да ме ухапе. Разкарвам го. омагьосана до пазара. Обикновенно купувам по две кифли. Днес една. Това е едно малко павилионче, на пазара. Вътре работят три жени и един мъж.
Докато чакам, гледам тестото – бухнало и бяло. Втасало. Понякога е разрязано, понякога разточено. Голяма магия има в това наше българско тесто. Голяма поезия. Тесто! Зелените жита от нивите се разлюляват пред очите ми – пролетни и млади. Добруджански и тракийски. На педя от земята. Гъсти и силни. Люлее се море от хляб. Кифла. Кифла.
Редът ми е дошъл. Слънцето изгрява и на мен ми замирисва на изпотени житни стръкове. Пребирам се омаяна от преживяното.
Той се облича.
- Закъснявам.
Миглите и веждите, косата му са влажни. В очите му засяти ниви с жита и ръж. Тежат!
Клепачите му трепват, натежават, натежават, влажните ресници блесват, говорят ми:
„Не се тревожи.....свикнал съм.....довечера в житата в цъфналата ръж. Сега житата.....жътвата......Хлябът ни!
Кифилата стои на масата, недокосната от двама ни.....



Стефка Галева