автор: PLACEBO

Спомням си, че от малка имах усещането за някого или нещо, което постоянно ме наблюдава.
Като зрял човек си давам ясна сметка, че това вероятно е собствената ми съвест. Кой доколко я притежава?! От какво зависи това, да имаш съвест, работеща съвест? Нишката на мислите ми продължи в посока на това, че съвестта, всъщност пише нашите животи – предишни, сегашния и бъдещите. Неведнъж съм декларирала, че вярвам в преражданията. И че с всичко, което сме сега, в този живот (който сам по себе си е уникален), заработваме следващите животи. Добре... в такъв случай не е ли съвестта ни онова око, което наблюдава мислите ни, действията ни?
Един ден, рееща се някъде из облаците, реших да нарисувам точно това око. В себе си го нарекох „кармично”. Може и да бъркам понятията, споделям онова, което е в мен.
Бях почти готова с картината, когато се събудих сутринта, спомняйки си много точно какво съм сънувала – кармичното ми око, а в горния десен ъгъл нещо кръгло с точно определен цвят. Без да разсъждавам, Го нарисувах. От съня ми беше останало усещането, че това е „главният компютър”.
Картината седя дълго в нас. Дойде ми на гости моя близка, с която имаме сходни разбирания по нетрадиционните схващания за живота. Тя възкликна:
- И Бог си нарисувала!
???
- Това пък откъде ти хрумна – учудих се аз.
- Е как откъде – ето го цветът на седмата чакра – връзката ни с Космоса и Бог, за мен това тук е Бог.
- Главният компютър... това сънувах – разказах й аз.
Ще го видите на картината ми. Не съм сигурна на сто процента, че сънищата ни са ясновидски, но вероятно ни носят информация на подсъзнателно ниво. Информация, която е важна и на която трябва да обърнем внимание.
Има неща, за които човек не престава да търси отговора...

„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.” Матей, 7:7.

Търсете...!

Евгения Маринчева