автор: secret_rose

Навън се свечери.
А водоскокът
запя живот в недрата на земята.
От всеки корен с огън напоен
до утрото ще разцъфти дъга.
И в седемте и цвята ще отслужим
наченките на идващия ден.
Дърварската секира
на глада
безсилна пред огнищата на мрака
ще върне дръжката си на елите.
И още с първата си песенна заря
облечено в тъканата си ризка
новородено слънце
ще ни призове
да се завърнем в тайната вечеря...