автор: valka

Денят за трудно дишане пристигна.
И си измисли ситни оправдания,
че е дошъл, полепнал по нозете
на някакви случайни рачета.

Преди не знаех, че вървят назад
онези думи. Пресолена съм от думи.
Надявам се да има смисъл,
щом още се втечняваш във съня ми,

повличаш ме. И трябва да изкашлям
горчивото и празното ми никакво,
за да се случи въздух. Или космосът,
от който са направени очите ти.