Светът около нас е съвкупност от арогантност, лъжа и лицемерие.
В днешно време е почти невъзможно да намериш човек, който да не е зъл и арогантен. Хората са ужасни. Всеки гледа да навреди на човека до себе си по една или друга причина. Преобладава злобата. Светът е арогантен, защото самите хора са такива... в един момент човек поглежда с усмивка човека до себе си, а в следващият е готов да го убие с поглед. Всички са лицемерни. Някои хора завиждат на ближния си, а други просто са с вродено желание за властване и злоба. Не мога да си обясня защо хората са такива. Защо в света царува мрак и злоба? Толкова ли е трудно да бъдем добри и да се обичаме?! Невъзможно ли е, когато видим човек в беда, дори той да бъде непознат, да му подадем ръка и да му окажем помощ и подкрепа?!
Вместо да царува разбирателство, царува хаос. Разбирателството е сякаш маска в нашият свят. Отвътре е пусто и зло. Просто хората са станали много безочливи и незаинтересувани за съдбата на ближният. Колкото повече време минава, толкова повече хората се озлобяват, започват да се презират, лъжат и мамят. Вместо да се върви към прогрес, към добро, сякаш светът запада... Кой знае дали след още един век ще има изобщо хора на Земята. Може би ще са се избили или пък ще са останали малцина, но те няма да знаят значението на думи като любов, разбирателство, подкрепа.
И така - светът около нас е безкрайно арогантен и зъл. Нека го променим, като променим себе си, докато имаме още време и шанс...