автор: sradev

След като преминат периода на измъчване на играчките си, децата "поумняват", но не се предават.
Благородният навик остава, но предимно се ползуват чужди ръце. Може би професията им е неподходяща или пък е останал спомена за плясканите ръце. Може би поради това те предпочитат ръцете да са чужди. Чужди или собствени, но нуждата от удоволствие остава и тогава на помощ им идват поетите и просяците. Класическият поет или просяк е болен от самото раждане, а по-изтъкнатите и много преди това. Родителите им са били толкова бедни, че се е налагало сами да си произвеждат пари. За това и поетите и просяците не умеят да броят парите. Поетите са се научили да пишат още в първите дни след раждането си, но и едните и другите овладяват морзовата азбука много преди това.
Защо все пак им се възхищаваме и даваме подаяние? Не е ли така, понеже няма нищо по-здравословно от една искрена усмивка над чуждото нещастие?
Пазете се от фалшификати!