автор: merkator

Стая, маса, един стол, самота.
Бутилка, чаша, пепелник и кървящо сърце.
Всички битки са изгубени, за нови няма време.
Белези и рани, сълзите се оттичат в канала.
Пламъкът на свещта е агонизираща пеперуда,
пърха сред последните си мигове и сред нощта.

Очите са отворени, но слепи.
Ненужни сетива за сантиментални наивници.
Ръцете галят старата покривка на масата.
Уморени, захабени и посърнали от безброй милувки,
накацали върху безброй чужди женски тела.
Сърцето иска да каже нещо мило и състрадателно.
Така се прави на погребение, така е редно!
Сенки, спомени, съдби...проклет живот.
Върволица от крушения, от падения и катастрофи.
Восък и тамян, свещено отчаяние.
Разпятия и хиляди корони от тръни...
...без право на възкресение, без право на последна молитва.
"Копието на сатаната
те държи в блатата,
Ангел, ангела прониза!"
Самота, един стол, маса...стая.