автор: valiordanov

Боли ме когато България стене.
Горчи ми от техните гнусни лъжи.
Настало е сякаш разделното време
и въздух не стига, сърцето боли...

А тя се огъва и плаче безгласна,
цървули я газят и цапат със кал.
От срам и обиди, къде да се вясне,
а беше принцеса за приказен бал.

Сега е в уплаха, в стрес и почуда.
Децата и измети. Стрелят, крадат…
Надеждите нейни – мираж и заблуда.
Мечтае горката за радост и смях.

О, моя прегърбена вече Родино,
в очите ми, мокрят солени сълзи.
Не искам да виждам такава картина
в която срамът чак до кокъл боли.