Тя е за онази череша, за която се носят легенди. Не черешата от черешовото топче, нито черешата от прочутия парфюм на Guerlain. Не става дума и за вариантите на различни сортове, които невежите възпяват като японска вишна. Нито за компота на баба Лена, която все разправя, че слага само две лъжици захар и съседките й вярват, а после бурканите им бомбират.
Тя е торта за рождения ден с всички екстри – блат в три цвята, три вида крем и отгоре – фондан. Ама фондан един път, разлят като фонтан в Докторската градина (и точно като докторска престилка снежно бял). Най-отгоре се кипри круша. Не, няма грешка – круша. Черешката на тортата се отменя, защото рожденикът не е канибал.
Тя е
тортата
на черешката.