предишно
- Хубаво, каза Паридай, но все пак не разбрах защо цапате земята?
- Кой каза, че я цапаме, учуди се Антек.
- Ами помията от прането на мозъците ви нали заля земята.
- Да, ама с полипаи. Нали знаеш, че масло от полипаи е по-добро и от олеус канис. То навлажнява и омекотява кожата на земята, прочиства й въздуха, отваря порите. Пък и ние хуманистично си перем мозъците, никакви оцветители, никакви консерванти, никакви калории и никакви защитници на природата.
- Ами като почнат полипаите да се разлагат?
- Той, океана, да им сърба попарата.
- Да ви имам и уважението - от майката към бащата.
- Аха, той най-обича чорба от полипаи, Га. Особено след като се премени в нови дрехи.
- Благодаря, сдобих се с титлата Га. На какво дължа това внимание?
- Защото Тони реши, че си също такъв гад като нас. Га е умалително, поясни Хаймаана.
- "Гад" ще рече равен на змията. Значи ли това, че съм придобил малко от мъдростта й? Баба ми казваше, че ще помъдрея, когато настъпи краят на света.
- Е точно тука е - стъпил си на него.
- Ами ние какво търсиме чак тука?
- Казахте ми, че търсите тук чука.
- Ама, че сме чукундури - тука дори и чукча няма.
- Ето, виждаш ли - предсказанието на баба ти се сбъдна. Да продължим да сбъдваме и другите предсказания, че и мойта баба нещо казваше по мой адрес, пък и на Манчо баба му си беше устата.