http://www.youtube.com/watch?v=5ySJUAoBf24
Прибирам се от уникалния концерт и чувствам силата. Тя е с мене. Прехвърлили са ми я Джедаите от една далечна галактика.
Очите ми са заслепени от светлинните саби, от лазерите и прожекторите в огромната зала, наречена кой знае защо „Арена”. В ушите ми звучи „Маршът на империята”, който оркестърът под диригентството на Лукас Ричман накрая изпълни на бис. Внушително!
Кой каквото ще да казва, но за мен това е филмът на 20-ти век. Може да е на моменти наивен, може да е детски, но с този филм пораснаха две поколения.
Моите синове също размахваха саби и имитираха Чубака. Големият син, иначе неумеещ да пее, доста добре докарваше мелодията на имперския марш.
За техниката, показана във филма, няма да говорим, особено от първите 3 епизода, когато нямаше все още компютърна графика. Всичко е било проектирано, начертано и изработено във вид на макети. Един колега, отличен инженер, държеше тези чертежи в офиса над бюрото си, за вдъхновение. А то вдъхновението от филма идва по много различни пътища, от мъдрите истории които разказва, техническите чудеса, режисура, актьорско присъствие и не на последно място от музиката, специално написана за филма от големия, невероятния Джон Уилиамс.
Когато гледаш филма, някак си не се замисляш за музиката. Но на концерт, епизодите от филма, макар и прожектирани на огромен екран отиват някак на втори план. Музиката те обсебва със страшна сила.
Удивителнен синхрон между прожектирани кадри и музика! Удивително мощно звучене на симфоничния оркестър от 80 инструмента и хор от 60 души!
Чудсна идея беше също и изложбата на костюми и реквизит от филма. Особено вълнуващо беше да се види за пръв път показаната част от оригиналната партитура. Поставена под стъкло, пожълтяла от времето, гледахме я с благоговение, като египетски папирус.
Премиерата на Звездни Войни на концерт е била през Април 2009 г в Лондон.
За пръв път концертът е показан в Анахем, Калифорния на 1 Октомври 2009 г и от тогава обикаля градовете на САЩ. През лятото ще бъде в Канада, а по-късно, навсякъде по света.
Но да се върнем на „Арената”. Епични битки между хуманоиди и други галактични раси, между армии роботи и живи същества. Нищо земно не им е чуждо – нито измамата, нито алчността, нито предателството. Дори галактичен бар с разплутия местен мафиот Джаба. Невинното дете Аникен расте. Гняв се трупа в душата му. Става джедай, но не се научава да контролира гнева и да спазва безусловно правилата. Тогава става лесна плячка за силите на злото, които го превръщат в Дарт Вейдър. И с мощта не само на децибелите, но и с образността и силата на музикалния изказ, гръмва Маршът на империята!
През цялото време си мислех: та това е маршът на всички империи, на всякъде във Вселената , включително и на Земята. Подхожда на Юлий Цезар, подхожда на Хитлер, на Сталин, на всички, за които света трябва да се разделя и владее, а хората в него са само войници. Маршът на военната машина, прегазваща по пътя си всичко живо. Спомних си и за един друг филм „Апокалипсис сега”, в който от американски хеликоптер се носеше музиката на Вагнер, докато опожаряваше виетнамски села.
Не знам. Колкото повече се замислям, толкова повече стигам до извода, че човечеството е непоправимо. Изкуството се опитва да го облагороди, да му напомни грешките за да не ги повтаря, а се получава точно обратното. Жалко...
И ми иде да викна: Къде са джедаите? Ще дойдат ли някога и на нашата красива Земя да установят правдата и закона?