автор: savaparvanov

Напоследък стана много популярно насилието над животни.
Бедните душици ги дерат живи, главите им биват пукани с бухалки или откъсвани от груби ръце и използвани за тенис топки...

Кой би могъл да сдържи сълзите си, когато погледне в тъжните очи на кученце, чиито крака са отрязани и е принудено да се придвижва с техниката на много по-примитивно животно???

Аз съм отраснал с котки. Три котарака – Рижко, Чочко и Кънчо. Последният живя 15 години. Тогава го тръшна сериозна вътрешна болест. Почти спря да яде, влачеше се като вял старец, а очите му излъчваха злоба и отчаяние. Водихме го два пъти на ветеринар, не даде много надежда. Взехме му специална храна и го поверих на моя старец - баща ми.
А аз отидох на море.

Много го обичах, още ми липсва. Имаше тъжен кучешки поглед. Беше много силен и кипеше от енергия. Движеше се гордо, като тигър. И страдаше. Животът в клетка не беше за него. А многобройните опити да избяга към свободата бяха най-голямата му трагедия. Най-често завършваха в барабана на една изоставена пералня на седмия етаж, където покрит с черни петна и ококорен от ужас ни чакаше да го приберем. Той трепереше и аз потръпвам като си представя какво е чувствал:
Отново да разбереш, че не може да имаш свобода. Защото никой не те е учил какво е тя. И как да живееш с нея. А целият ти живот е бил и ще бъде затвор.

Разбира се, Кънчо беше сладко пухкаво животинче. Каквито всички обичаме. Котенца, кученца, зайчета. Сладички, милички! Особено когато са мънички. Виждали ли сте спящо зайче в шепа?

Ние имаме едно такова. Казва се Шишарко. Майка му го роди сама в апартамента, докато с Ани бяхме на Крушунските водопади. И предизвика силна изненада у нас, тъй като изобщо не знаехме, че е бременна и още по-малко, че е женска.

Всеки, който обича сладки пухкави животинчета, изпитва безмерна жалост и ужас, ако види или разбере за тяхното мачкане, разчекване, дране, кълцане и всякакво друго по-сериозно физическо нараняване. Аз съм един от тези хора. Симпатията към пухкавите животни/играчки, особено когато са ни близки същества и живеем заедно, поражда естествено негодувание в душите ни, когато те страдат. Естествено е. Естествено е и да се тупаме по гърдите, и да убеждаваме света в абсолютната правота на това, което ни изнася. Просто защото това е било винаги толкова нормално за хората, че те друго не знаят.

Ама убиваме и ядем животни, нали?!?

Убиваме ги, ядем ги и правим неща с тях, каквито и най-гнусното чудовище в най-ужасните филми на ужаси не прави. Да сте виждали пришълецът да заколи и изкорми някой човек, да го одере и разфасова, да нареже вътрешностите му на ситно, да ги напъха в торба, която всъщност е стомаха на този човек и да опече всичко това на фурна?!?
С ориз, лук и джоджен!!!
Да сте виждали тиранозавър да убие чрез задушаване двеста човека, да ги отопи в брашно и след това да ги опържи в огромен казан с олио? И накрая да ги изяде с пържени картофки и Бургаско пиво! Припичайки се на плажа в Поморие и слушайки Азис...
Подобни ужасии не виждаме по филмите. Но участваме в тях.

Кои сме ние, че да извикаме гордо НИЕ СМЕ ПРОТИВ НАСИЛИЕТО НАД ЖИВОТНИ!!!

Хората убиват и изяждат милиони тонове животни годишно. Животни, които цял живот са натъпкани едно връз друго в тъмен хангар, газят и се задушават в лайната си и ядат гадости, които израждат телата им и размекват костите им. Така на хората им излиза по-евтино да си купят месо. Те няма да дадат и половин лев повече, ако може милиони създания да не страдат през целия си живот и поне живеят нормално преди да ги колнат.
А това би струвало много повече, така че не може да стане.

- Е да, ама те се убиват безболезнено...ня-ня...дрън-дрън..

Затваряйте си плювалниците! Научете се на малко смирение и покаяние, вместо да тръбите безумието си. Нали ядете пържоли, мамка ви мръсна.
В това число и аз, трижди проклет да съм.

Как би се почувствало прасенцето, ако му излезем с това становище:

- Слушай Прасчо...готин си, ама си доста по-грозен от това мило коте. И нямаш правата му – забранено е да се убиват кучета и котки, но е съвсем нормално да се ядат прасета. Това казва законът. А сега ще те убием, нарежем на парчета и изядем.

- ОК ПРАСЧО???
- ГРУХ?!? ГРУХ!!!

В реалността е дори по-грубо, тъй като прасето не получава дори уважението да му кажат истината в очите. То бива лицемерно убито и лицемерно изядено.
А някога индианците сами са цапали ръцете си с кръвта на животното, което им служи за прехрана и са почитали и благодаряли на духа му.
Поне да имаше стабилен принцип. Пак би било шибано лицемерно от гледна точка на прасето, но все пак ще има някакъв ред.
Например:
Да не се ядат 1) сладички и 2) пухкави животни

Ама ядем зайчета нали?

На един приятел негови авери му сервирали много вкусен заек. След това му съобщили, че всъщност е котка. Той пък взел, че повърнал.

И козлета и агънца ядем.
Нима козлето не е симпатично животинче? Нима козята пастърма не е чуден специалитет?

Като споменах козленце...козички...не знам защо ми хрумна за лейди Гага.
Лейди Гага е голям хит сред тийнейджърите очевидно. Малко странно, кво пък толкова има в тази мацка и парчетата й? Предполагам, че всичко за пореден път опира до намиране на перфектния баланс на скандалност и фешън тарикатлък. Мадона е била достатъчно скандална и фешън за времето си, но не прекалено цинична и е грабнала масовия вкус. Такава е изглежда и Лейди Гага за своето време – успява да вдъхнови тийнеджърите и да възмути възрастните. За пореден път една изпитана рецепта на културната индустрия има успех и хората гордо могат да се вдъхновяват и възмущават.

Да си призная, и аз съм повлиян. Тая мома Лейди Гага добре се врътка. Късокрачка е, но това не ме притеснява. Никога не ме е притеснявало. Бих я яхнал като козичка, ако ми се удаде. Отдаде... Е, малко е затруднително, че ходи на кокили. Но какво пък толкова. Ще стъпя на една купчина книги по теория на медиите и ентЪртейнмънта.
И ще я яхна като козичка.

Това ми напомня да се върна към темата за насилие над животни.
Преди години попаднах на едно предаване с шокиращи документални кадри:
На Датски остров хиляди делфини биват сплашени с кораби и подмамени в залив, от който не могат да се измъкнат. След това са постепенно изтласкани към брега, където се образува гъста чорба от мятащи се в ужас същества. Тогава идват местните с големи остри предмети и почват да ги убиват безмилостно. Водата става червена, все още живите делфини обезумяват още повече, мъже, жени и деца екзалтирано кълцат и мушкат...и въпреки средното качество на картината, по лицата на убийците и по тези на съвсем малките дечица гледащи отстрани, ясно се вижда блажен транс. Духовно сливане с вечен ритуал на живот и смърт.

Нещо в душата ми прещрака след като го видях. Почувствах скъсване, което не може да се завърже, изкривяване, което не може да се изправи.

Един ден по-късно седяхме с Мишо в кварталната „Диавена”. Споделих му ужаса от преживяването като вече си бях намислил рационално тълкуване. Мишо изслуша кървавата история спокойно, отпи от бирата си и мъдро заговори:

- Това е като прасето. Колиш прасе и след това го ядеш. Съвсем естествено е. Ти не си ли колил прасе? Ние с бащата на село...аз съм ти разправял.
- Ами не съм колил никога и не съм виждал дори как се коли. Ние хората сме много изкривени – ядем месо, без да си го набавяме. Това е болно – хищници, които са изгубили естествената връзка: убиваш животно, ядеш месо. И всички тези приказки за жалост, съчувствие...все едно са някакви качества сами по себе си. Според мен тези усещания са дефект, объркване на съзнанието. Болни чувства на болен хищник. Като се замисля, най-дефектното нещо у мен, това, което най-много не се връзва с всичко, в което вярвам, е че ям месо.


Никога не съм колил животно и никога не съм убивал бозайник. Или влечуго. Или изобщо нещо по-голямо от насекомо. Само една жаба. Дори не я убих нарочно. Просто пуснах един по-голям камък върху нея, докато си плуваше, беше ми любопитно как ще реагира. Първо се гмурна надолу. След това изплува по корем и така си остана.

А на мен ми стана тъжно.

Много тъжно ми стана и когато видях снимка на едно сладко паленце, като от реклама за кучешка храна. Само че снимката беше в „National Geographic”, а паленцето беше в клетка в задното помещение на ресторант. В Китай.
Знаете ли, че тези компании със сладките реклами за храна на животни, слагат пристрастяващи вещества в храната, които карат животните в един момент да не могат да ядат нищо друго освен техните смески? И сладкият ви домашен хищник, който никога не е могъл да ловува месо, за да го яде, в един момент не може и да яде месо. Дори когато му го сервираш.

Болни ли са Китайците? Всеядни са като всички хора. Ядат месо като почти всички. Но нямат отклонението на това да намираш за абсолютно безпроблемно да ядеш един вид животно, а ако си хапнеш друг вид животно общественото мнение, моралът, законът и бог да са срещу теб.
Прасенце – ам. Теленце – ам. Кученце – ам. Котенце – ам.

Възможно ли е това да е основната причина, която дърпа Китайците напред?

Не че се опитвам да сея големи мъдрости. Странността, противоречивостта и привидната несъвместимост на много от елементите на сложния ни живот са естествен аспект на този живот и неговата усложнена система.
Нещата са такива каквито са, а проблемите като цяло са проблеми на възприятията и дефинициите. И на езика като цяло – ние говорим на езика на мъртвите предци, една бавно променяща се институция, съградена от хилядите поколения преди нас, която не може да смогне на хипер ускорените процеси на промяна и еволюция в обществото. Не може да ги обясни. Използваме статични думи за динамични неща.
Почитам промяната, еволюцията и цивилизацията. И се отнасям критично към понятието „лицемерие” . Просто виждам ясно как Българите смятат по-цивилизованите от тях за лицемери, както и по-нецивилизованите от нас ни смятат за такива. Всички сме част от един световен исторически процес. Лицемеризацията и цивилизацията вървят заедно.

Но общочовешкото лицемерие към всичко друго, освен човешките дела тук и сега, отдавна е придобило нечовешки размери. То не може да се впише дори в големите човешки теории, които се опитват да съвместят извечното ни самодоволство и навик да се поставяме в центъра на вселената, с усещането, че все пак сме нищо и така да ни дадат известен покой: теориите за природата и бога.

Между другото, насилието над животни не е толкова нов феномен. Спомням си далечното начало на деветдесетте. В квартала имаше един младеж. Чешит, добряк и сладкодумец. И мъдрец. Който между другото обичаше да мъчи и убива животни. По-късно май спря и дори ги заобича по стандартен начин. Не съм свидетел, но ми разправяха, че сложил едно кученце да изгори живо под нагорещен варел. Когато мислил, че е готово и вдигнал варела, кученцето излязло живо и го ухапало. По-късно не успяло да повтори.
А аз съм го виждал в двора на 39-то училище да подритва голямата колкото тенис топка глава на малко паленце и да я подхвърля на ужасено пискащи момичета.

Не е ли забавно как по Animal planet дават най-лицемерното предаване за цяла орда героични дебели Американски полицаи, които спасяват една измършавяла котка. А след него пускат на забавен кадър как лъвове зграбчват и разкъсват ококорени сърнички, нокти и зъби раздират телата им...животинската жестокост се поднася на екрана с цялата й бруталност. Виждате ли: Хората са добри, а другите хищници лоши.

Хората сме самозабравили се същества. Забравили сме не само да почитаме другите същества, а и изобщо да се сравняваме с тях. И да бъдем част от тях. Ние сме част от живата природа, която е болно откъсната от нея. И безумно самозабравила се. Градим по-голяма и сложна система, над която отдавна нямаме никакъв контрол. Оплитаме се в нея и все по трудно виждаме навън. Губим се в привидно безкрайни вариации, опиващи мозъка като наркотик и все повече се затваряме в един мравуняк. Слепи за това, което е отвъд. Това, което наистина няма граници и наистина е безкрайно.

За да се върнем към живота и реалността, трябва да бъдем поставени отново в един общ животински ред. Където има животни под нас и над нас.
Това означава, че трябва да дойдат извънземните и да ни завладеят.
Кофти тръпка за тези, които ще бъдат поробени, насилвани с пулсиращи зелени пипала и разфасовани в огромни кланици пълни с генно модифицирани хора с бутове 80% от телесната им маса, използвани от фаст фууд веригите „Кентъки пържено човешко”

И свеж полъх на вселенска истина за тези, които се измъкнат.

.....

Преди три години работих за един месец на Слънчев бряг. Там ври и кипи от щастлива човешка сган. Български мутри, цигани черноработници от икономически умрели села, очукани от живота представители на Английската работническа класа с торби от махмурлук под очите, покрити с татуировки гърбове и отпуснати бели шкембета...изтървано пияни тийнейджъри от села в северна Швеция, събирали полярен мрак в душите си половин година. И превръщащи се в животни след няколко коктейла.
Аз поемах позитивната енергия на всички тези хора и покрай другото бях много зает. Един ден говорех със зет ми Дени по скайп и обсъждахме разни семейни работи. По едно време той вмъкна:

- Ааа, знаеш ли, че Кънчо умре?