автор: _katerina_

Професор Троян беше виден египтолог.Беше отдал много години труд за разгадаването на загадка-
та на пирамидите.Беше стигнал до извода,че те са взаимно свързани.Всяка от тях,според него,
е ключ към следващата,докато се стигне до главната-Великата Голяма Пирамида.Предполагаше се,
че при своето построяване е била покрита с мрамор, а върха и е бил позлатен.
Стените и са
ориентирани към четирите посоки на света,а ъглите на основата и са идеални прави ъгли.И най-
интересното е,че е разположена върху пресечната точка на най-дългия паралел и най-дългия
меридиан,тоест върху центъра на Земята.Вътрешното и разположение беше много странно-
заплетена система от проходи и тунели,странни шахти,които липсват при другите пирамиди.
Професорът беше изчислил-всички те,независимо спускащи се или изкачващи се,са под един и
същи ъгъл-от 26 градуса.Щателно бе огледал трите главни камери.Едната бе разположена под
земната повърхност,втората бе камерата на царицата, а третата -камерата на фараона.В цен-
търа на пирамидата бе разположен голям каменен саркофаг,който бе празен.Изработен от цял
гранитен блок,той бе най-голямата загадка за професора.Никъде в пирамидата не бяха открити
следи от мумии.Всеки ден Троян се опитваше да разгадае йероглифите и тайните знаци по сте-
ните на пирамидата.Разчете,че камерата на саркофага се нарича"Стая на силата",но какво е
нейното предназначение никой не бе успял да открие.В древните надписи се споменаваше за
ритуал на Посвещение,но не се разкриваха подробности.
След поредния изморителен ден,професора се прибираше към хотелската си стая.Беше почти
полунощ,когато пътя му препречи странен просяк.
-Ти търсиш тайната на Фараона-каза странника.
-Ти кой си,откъде знаеш какво търся?-попита Троян недоумяващо.
-Трябва да минеш през камерата на царицата.Там трябва да се освободиш от робството на думи-
те три дни.След това ще преминеш през камерата на фараона.Там ще се освободиш от робството
на храната още три дни.Накрая ще намажеш тялото си с този мехлем и ще легнеш в каменния
саркофаг.На третия ден ще откриеш тайната.Професора взе малката кутия,която му подаде
странника,отвори я.Имаше странен прозрачен,белезникав цвят,не усети никаква миризма.
Отново се обърна към непознатия,но него вече го нямаше.Огледа се Троян в тъмнината,но не
виждаше ни силует,ни сянка.Остана за момент като скован,шокиран от невероятната случка и
след това се прибра да поспи.
Изминаха още няколко дни в търсене и разчитане на знаци.Професора все още не можеше да си
обясни странната случка,а дали не беше видение,сам не можеше да си отговори.Реши,че трябва
да рискува и да последва съвета на непознатия.
На следващия ден стана рано,изкъпа се ,избръсна се ,взе вода за няколко дни и се отправи
към Голямата пирамида.Влезе и се настани в камерата на царицата.Какво му каза странника-
-"Трябва да се освободиш от робството на думите.""Вероятно трябва да прекарам три дни в
мълчание"-си помисли професора.Различни теми на размисъл го измъчваха,дълги и трудни бяха
тези три дни на мълчание.На четвъртия ден се премести в камерата на фараона.Какъв беше
следващия съвет на странника-"Там ще се освободиш от робството на храната".Професор Троян
придвидливо не беше взел храна."Тоя етапще го минем по-лесно"- мислеше си той ,тъй
като по цели дни ,прекарани в пирамидите ,не хапваше нищичко.Беше свикнал с глада,но без
вода не можеше.И тези три дни преминаха в размисъл.На седмия ден професора се запъти към
каменния саркофаг.Първо го огледа,по него също имаше надписи,но някои бяха на странен ,
непознат език.Троян успя да разчете един от надписите-
"Мъдростта е сила и силата е мъдрост".
Извади от малката чанта,която носеше със себе си,мехлема,даден му от непознатия.
Намаза цялото си тяло най-старателно и легна в каменния саркофаг.
Лежа така два дни и на третия,когато вече си мислеше ,че трябва да се откаже и най-вероятно
някой се е пошегувал с него,му се яви фигура на висок бял мъж.
-Ще посетиш един нов за теб свят,-каза фигурата-не се страхувай!
И професора имаше усещането,че се понася надолу ,като че пътува с асансьор.
След един кратък миг се озова в малка светла стая,различно изглеждаща в сравнение с каме-
рата.Троян стана и се запъти към една врата на отсрещната стена,от която струеше светлина.
Отвори я и пред него се разкри невероятна гледка.Намираше се в малка кристална пирамида,
стените и пропускаха бяла светлина и го обливаха с енергия.Почуства се зареден с нови сили.
Излезе от пирамидата и започна да разглежда новия свят.
Беше попаднал в много красива страна.Всичко наоколо беше като вълшебна приказка.Наблизо се
издигаше красив дворец,ограден с кръгла златна ограда.Навсякъде имаше водни канали под
формата на кръгове и полумесеци.Над тях се извиваха красиви каменни мостове.По каналите
плаваха малки бели корабчета.Тучна зеленина се разливаше по полята.Троян тръгна към двореца.
Отвън бе от сребро ,злато и непознат червен метал.Влезе в двора и видя множество статуи в
човешки ръст,направени от бял и розов мрамор,а очите им бяха от изумруди.Имаше красива гра-
дина с непознати декоративни дръвчета,а в центъра и имаше фонтан със златни и сребърни дел-
фини.Край него красавици наливаха вода в делвите си.Хармонична мелодия изпълваше простран-
ството.Само звънкия смях на девиците нарушаваше цялото съвършенство ,разливащо се във
въздуха.Един бял мъж се приближи до професора.Беше висок около три метра,с дълга до раме-
нете руса коса,с големи сини очи и беше облечен в бели дрехи.
-Добре дошъл страннико-каза мъжа и се поклони на професора.-Отдавна не сме имали гости от
твоя свят.
-Благодаря за милите думи човече,аз съм професор Троян.Би ли ми казал коя е тази красива
страна?
-Ти си в Атлантида странниче.Преди много време посетихме Вашия свят и оставихме портал за
онези,които търсят хармонията във Вселената.Аз съм Барс и съм от град Чиен-това е града на
учените-философи.От другата страна е Кеор-града на духовниците.Там е свято място ,посещават
го само посветени.Професор Троян и Барс тръгнаха на обиколка из улиците на Чиен.
Града преливаше от ярки цветове и живот.Улиците бяха покрити с гладки бели камъни,които
прилягаха толкова плътно,че едва ли би поникнало и стръкче трева между тях.
Къщите бяха от бял,черен и червен камък.Хората -високи три-три и половина метра,със много
светла кожа до прозрачност,с благороден вид и облечени в бели дрехи.Навсякъде имаше красиви
пирамидални градини.В тях растяха различни треви,храсти,цветя и дървета.Приличаха на вечно
цъфтящи хълмове.Терасите на градините се свързваха със стълби от розови и бели камъни.
От най-горната тераса се стичаха води в малки ручеи и водопади.Около тях имаше малки палмови
горички и кипариси.В средата на градините имаше беседка,облицована с оранжеви,сини,бели и
зелени плочици.Изпълнени бяха с вази с лалета,рози и анемонии.Чуваше се ромоленето на
водоскоците и нежна песен на пъстропери птички.
-Това са нашите "Къщи на радостта"-каза Барс.-Тук се събират нашите поети да рецитират
своите стихове, а музикантите изпълняват най-новите си композиции.Да постоим да послушаме.
И двамата седнаха на една пейка от бял мрамор,близо до беседката,да се насладят на мело-
дичните стихове и хармоничната музика.Млад композитор засвири на флейта от слонова кост.
Професор Троян беше като омагьосан,като че го обляха вълни от амброзия ,когато вълшебната
мелодия се разнесе във въздуха.Не знаеше сънува ли,истина ли е това,което му се случва.
-Всичко е като една красива магия-каза той.
-Ние използваме магиката във всичко-отвърна Барс и се усмихна.-Магичните заклинания са
висша форма Космогония.
-А вие учените какво изучавате?
-Ние се занимаваме с алхимия,астрономия и теургия.
-Какво е теургия?
Теургията изучава Божието действие ,извършвано в човека и чрез човека-поясни атланта.
-Стараем се да живеем по закони, които гарантират на Душата пряка връзка с най-висшите
еманации на Бог.Опитваме се да бъдем стожери на Божествената чистота.
-А външното изражение на вашата принадлежност към висша човешка форма е вашата красота,
белота и блестящ ум-допълни Троян.-Това са моите впечатления.
-Благодаря за добрите думи братко.-поклони се Барс в отговор на професора.
Двамата продължиха разходката .Над тях във въздуха се разминаваха неголеми метални сфери.
-Какво е това?-попита Троян.
-Това са вайликси,едно от превозните ни средства.За нас гравитацията не е проблем.Управляват
се от силата на левитацията и отблъскването.
Наближаваха голям храм.Колоните му бяха от бял мрамор и злато,а тавана от слонова кост.