Облачко е днес намръщен. Гневно влачи
по небето парцалива вехта дреха.
Много е сърдит! А-а, да се разплаче -
новата му ризка ветровете взеха.
“Вместо нея – стара, прашна пелерина -
той си рече и огледа се в реката, -
мръсна, скъсана, непрана от години!”
Тежко Облачко въздъхна и заплака.