автор: angar

“Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”

Поезийо, във младостта си
така пред тебе се заклех!

Годините ще отминават,
ще дойде старостта, но с нея
нали душата не старее?

Уви, съвсем не е така!

Обезцветено е небето!
Не ме вълнува любовта!

Не пиша вече.
Стиховете
и на Регина не чета.

Поезията - вечно млада,
изпълва пак света с наслада,
с любов, възторг и светлина!

Но не и моята душа!

И в мен е цялата вина!

Така навярно се усеща
старикът, който не усеща
предишната любов гореща,
към още младата жена!