автор: tomatroev

Притчата за горчивите плодове

И като се хвана за главата старейшината, взе да се вайка: „Каква река още трябва да сънувам, Боже, за да свърши най-накрая този кошмар?!”
А Иисус като погледна реката Еврос, що течеше мътна под нозете Му, отвърна: „Бистра! Питаш каква да е реката и ето, така ти отвръщам. Тогава ше свърши не само твоя, а и кошмарът на целия този народ, когато всичко се избистри...”
А имаше там един земеделец, дошъл последен да продава на пазара стоката си и непроумял за що иде реч, застана до Иисус и тъй го попита: „ Прости ми, Спасителю, ала обикновен човек съм аз и сега като закъснях и накрая дойдох, та не разбрах как да разбирам това „всичко да се избистри”?
„Простено да ти е, отвърна Иисус, защото макар да си обикновен човек, от твоите уста говори народът, а когато заговори народа – и боговете мълчат... А като не зная иначе, пак с притча ще опитам, а който е готов да я чуе, той и ще е готов и да я разбере!”
И така започна Учителя своята притча: „ Живял някога в земята, що наричали Кутмичевица свят човек и с думи, и с дела поучавал народа. И като дошли при него веднъж земеделци, рекли му: „ Отче, имаме ние градина за чудо и приказ. И на добро място е тази градина, на припек, а ето, толкова време мина, двадесет години вече, и все събираме от нея горчиви плодове! Защо, свети отче, на другите народи им се паднаха сладки плодове, а само нашият народ събира горчивите плодове?”
А като завели светия отец в градината, показали му големите дървета, що дават горчиви плодове, разровил той тревите отстрани първото дърво и видели всички да се показва там, колкото педя висока, малка и невзрачана фиданка.
И като разравил на друго място, и като разровил на трето, и така докрай, и видели, че има още много скрити такива фиданки, изправил се и рекъл: „ Защо казвате, че във вашата градина има само горчиви плодове? Ето, това са сладките плодове!
И учудили се всички вкупом: „Това ли, това ли са, отче, дърветата със сладките плодове, тези малки и жалки фиданки?!”
„Това са, отвърнал светият отец, ала са малки и жалки, защото нито сте ги окопавали, нито сте ги поливали и като не сте се грижили за тези, а за другите, другите са избуяли през тези двадесет години и затова сега ще берете горчивите плодове!”
Така завърши Иисус своята притча и замълча, а после се обърна към земеделеца и го попита: „ Разбра ли сега притчата, добри човече?”
„Разбрах я” – отвърна онзи.
„А като я разбра, знаеш ли какво трябва да се направи?”
„Лесно е - рекъл човекът – трябва да изкоренят дърветат с горчивите плодове и да се полагат грижи за тези, що дават сладки плодове!”
„Така и този народ, рече Иисус, един ден ще прогледне, и ще знае кои да махне и кои да остави...Кого да поругае и кого да прослави; кой е злодей и кой е герой; кое е зло и кое е добро; кое е долно и кое е горно; кое е черно и кое е бяло...
Ето, прочее, кое наричам избистряне.”