Наша Мита има комп,
чати с кеф, ей тъй, нон-стоп
с мили внуци из чужбина,
със пузнати и руднини.
Чати наш та кът машина,
зарЕза коза, гергини...
Как прогледна тъз жина,
сичку селску и изстина.
Веки оди с очила
и цигари пуфка тя.
Туй лозя, нивя, градини
рядко, рядко ша намине.
"Няма време, не сега!"
Тя е комп-манячка...дааа!