автор: Layla

Аз първа Ви намразих, но сега
си мисля, че безумно Ви обичам,

простете ми за смелите слова
не мислейки преди да ги изричам
аз може би посегнах на честта
с наивност недорасла и девича,
и осъзнала себе си сама
и глупава до лудост Ви обичам.

Но твърде късен моят зов ще е
достигнал до ушите ви смутени,
а мястото ми друга го зае,
и в скута Ви от днес плете дантели.

Ах, как несправедлив е с мен Амур
поисках му любим, ми даде ... шнур!!!