автор: slash

Имам една позната, която винаги успява да накара хората да се усмихнат. Просто ги пита: "Днес къде ти е усмивката?" Задава този въпрос с толкова мила загриженост, че всеки реагира със спонтанна усмивка...

Изпращам ги на влака. Махам им с ръка за чао. И стоя на перона, гледайки как влакът постепенно се превръща в малка черна точка на хоризонта. Моите думи заминаха. Отпътуваха за вас. За да стигнат до всички вас, които четете...
Първо ще отидат до София. До aurora. Тя ще ги прочете строго редакторски. Ще ги погледне граматически подозрително, литературно критично и чак накрая ще им се усмихне. Но съвсем за кратко и делово, защото все пак е на работа. Има да чете още толкова много, много думи. Затова ще ги изпрати бързо до входната врата и ще им пожелае лек път. Пътят, който им предстои обаче никак няма да е лек- ще мине през задръстванията и лудницата на софийските улици, за да стигне до diva_voda. Тя ще им отвори вратата и ще ги посрещне сутрешно сънено диво: "Вие бъзикате ли се с мен?! Аз още не съм се събудила- те усмивката ми търсят! Аре и петте да ви няма!" Ама тя си е такава- "Дива Вода - все си търся белята - все по скалите, все надолу с главата"...И напред с рогата! След diva_voda 5-те ще тръгнат за летището, откъдето ще полетят за Атина. Ще отидат на гости на NikolRus . Тя ще им се усмихне веднага, защото й е писнало да чува около себе си калимера- калиспера- ефхаристо- дрън- дрън гръцки думи, а като една истинска патриотка, жадува да чуе малко родна реч... "Омайна, сладка, реч на мама и на татка"... Следващата дестинация ще бъде Америка. Там 5- те мои думи ще отидат при Danielita, която ще ги чака при Статуята на Свободата. Тя така ще им се зарадва, че чак ще се просълзи. Статуята на Свободата, колкото и да е каменно строга, също ще се трогне и ще почне да подсмърча, бършейки сълзи с ръката си, в която държи факела. Но ръката й, трепереща от вълнение, ще изпусне факела с трясък на земята. Ще настане суматоха, защото всички без Danielita ще си помислят, че се извършва нов терористичен акт срещу един от символите на свободна Америка. Цялата тази суматоха ще изплаши 5- те ми думи и те ще избягат на някъде...
...Но накъде? Може би към бъдещето. 30 години напред. Когато вече порасналите ми деца ще четат написаното от мен и...Ще се усмихват през сълзи, защото ще знаят, че дори да ме няма до тях, където и да съм, аз мило загрижено ги питам: "ДНЕС КЪДЕ ТИ Е УСМИВКАТА?"..