автор: GINKO_PRIM

Си благуславям, начи, туйту и... късметя!
Ми налитя ино таквос – да дава Госпуд!
(Гуведу ней! Познавам щоту кметя.)
Ма си завъдих таласъм кусмат, чи рошав.
Фсе пу нущити убикаля, фсе прихлопва,
ма буди сяка нощ, баш къмту чет`ри.
Пък как мъльчи!? Напрау ш`кайш, чи цопнат
ф мълчания бунар на дяд` ти Петра...
Нущеска шъ мий седмуту будувани.
Нидей ма пита кък съм уциляла!
Ти мани другуту, ми деням хайлазувам.
Ма знам зако ду ся ни съм ривала.
Си носа нидуспивки и пуследствия
и ощи дажи ни съм са спувядвала,
закоту ... кък да кажа... тоа, бесния
си знай кък мираклийка да зарадва.
Мчи тоо, ут гъдел секи ф селу страда,
ма напуследък - пролетну – мумити.
Пък хубуу чеши таласъмчу, с радуст.
Дукарва гу на сабя кът кумита...

Идна мий саму мъката ф тос случай.
Ни смогнах да надвия на ината му -
дукът дувара скача нощем, пусту
дижурну ми укършва и цвитята....