автор: valiordanov

Ут ниделя нъ ниделя
баба свива ми сърми.
Искъм тази, пък с пителя
да мъ нъгусти.
Да ми сипи ут крилцету
с многу лук и сос.
Да прибуди в мен, в дитету,
вечнию въпрос:
Кво в ниделя придпучитъм
с радуст дъ яда,
дъл сърми и топлъ питъ
или пък крилца?...
Как люти въпросъ саму
в моята глъва...
Искъм - сичку, мила бабо,
твое дъ яда!
Но... Не тряба дъ пълнея!...
Верну бе!... Риших!
Сбирай сумички в ниделя
и ми ги писти.
Дай ми яки, тлъсти пачки
и ши съм дубре.
Ут питли, сърми и квачки,
нямъм ден-муре!
Там засукъните ярки
ша намеря сам.
Има и убити гарги,
но нямъ дъ ги ям!
Сам ши съ густя с парите,
даже ши съм слаб...
Бабо, не коли питлите,
бабо, не ми пръй сърмите,
ши търпя на глад!