Остави ме,
ракията да си допия-
за сетивата ми
нещастни,
тя е анестезия.
Нещо с тях става -
или са изострени,
или съвсем ги няма.
Дори пеперуда
везната наклонява
и гневът изригва.
А макар отвред
да ме залива
пищна женска плът,
засукана, лъстива,
нищо в мен
не трепва.
Налей ми още -
може би тогава,
без болка,
някой ще ги
ампутира.