автор: rosi45

На пръв поглед, този млад мъж извикваше асоциация за Мечо Пух. Но който го познаваше, знаеше, че повече му приляга- голям умствен багаж, широка обща култура, завидно IQ и други подобни клишета.
И как не! Откакто се бе научил да чете на 5 годинки, все беше заровен в книгите. На първия учебен ден произнесе слово от името на първокласниците. Скоро му излезе прякора "професора". И имаше защо. Така си израстна, с книгите. Направи бърза и успешна кариера като юрист.
Разбира се, и той имаше периоди, когато хормоните яко го блъскаха, но умееше да се владее. И, разбира се, този Мечо Пух не мечтаеше за някоя мецанка, а за стройно и изящно създание. Може би си мислите- кауза пердута, ще си остане ерген!
Нищо подобно! Господ се е погрижил за всичко и най-вече за продължение на рода. Изпречи на пътя му една страхотна жена- куклата Барби от плът и кръв. Беше узрял да падне в мрежите й безпроблемно.
Изобщо не се сети да мисли дали умът й е еквивалентен на физиката, дали ще си допаднат, ще намерят ли общ език, дали обича Моцарт и доколко знае за Айнщайн и теорията му ! След три месеца, в които той живееше като в мъгла, сключиха брак.
Мъглата леко се вдигна, когато сутрин, приготвяйки се за работа, потърси изпрана и изгладена риза да го чака на закачалка. Вместо това чу:
- Мило, направи ми кафе-еспресо, Лаваца. Налей го в онези страхотни чашки, подарък от сватбата ни.
Кафе ли?! Той пиеше това, приготвено от майка му, без да разбира нищо от марки, вкусови качества, приготвяне и му беше все едно в какви чашки го пие.Но си каза:"Младоженци сме, ще я поглезя." Само дето глезенето набра такава инерция, че се чудеше с кое по-напред да свиква. Устрои романтична вечер.Постара се много,да бъде като по филмите.Когато избираше музиката, каза:
- Обичаш ли Вивалди?
- Вив...кой? А-а-а, сетих се, Вивиан..., ох, как й беше другото име,много сложно беше, онази смахната бабка дизайнерка, дето живее с 30 години по-млад мъж, представи си. Аз обичам оня с високите яки,ръкавиците и ветрилото.А, и Валентино!
"Вивиан Уестууд и Карл Лагерфелд, добре че Валентино няма второ сложно име"- помисли си той. Нейният кръгозор се простираше до фешън канала.
Опитите му да проведе смислен разговор, неизвестно как, винаги стигаха до:
. Мило, Мимето си е купила кожено палто, / или обувки за хиляза лева, или пръстен от бяло злато с диамант-е, малък , но пък истински, или... / много изгодно,и аз искам!
Опитите му да я накара да свърши нещо вкъщи, свършваха с :
- Мило-о-о,тази скапана прахосмукачка ми скъса най-хубавия чорапогащник. Няма вече да я пипна.
Или:
- Ама как да готвя бе мило ?! Цял ден ходихме с Мимето насам-натам, болят ме краката. Чакай да ти разкажа...
Веднъж той спомена, че чете книга, която много го е впечатлила- "Подсъзнанието може всичко"
- Сериозно?! Всичко?! Боже колко работи искам да му поръчам. Къде е то?
- Скъпа, това не е златната рибка...
- А-а-а, това вече съм го чела- изпълнява желания, ама само три!
Веднъж тя изяви желание да я заведе в чужбина, да види и тя Европата. Заведе я. В Мадрид осигури места в един много известен ресторант, в програмата имаше прочути изпълнители на фламенко.
На другата сутрин я чу да чурулика на приятелката си:
- Гледахме...ъ-ъ-ъ, фламинго.Нищо особено,голямо тропане падна, но ресторантът беше готин.
Това го съкруши окончателно. Но природата /или дядо Господ/ си беше свършила работата- наследникът беше на път.