(амбулаторно нестабилен)
Не ме гледай така сякаш ще литна.
Приземявам се, приравнявам се, изглупявам.
На клетъчно ниво ми е проблемът
и трупам, трупам евтина отрова,
а ти сееш трохи и всякакви лекета.
Много белина ми е необходима
и няколко чифта ръце:
за метли, за парцали, за недовършените мемоари.
Нищо различно, нищо съществено,
утринна гимнастика долу, горе, горе, долу
в полукръг, в полуквадрат, в полутанц,
а ти ръсиш кал, сякаш ще садиш цветя.
Изтъняват пръстите ми, разнопосочни са,
временно, бременно слънце зад облаци.
Дъжд, сняг, мъгла, променлива прогноза.
Преминавам като циклон и люлея, люлея
снощните си емоции в сутрешна люлка,
а телефонът ми звъни винаги когато ме няма.