автор: gu6ter

отдалечавам се...
от себе си виждам
само тази любов...постигната с удар,
разнищена,
овъргаляна в сажди от минало,
уморена,
но искаща...хищно
и по котешки свити зеници
се прицелват в извивките...
самоцелно рисувам
по гръбнака на риска...
не говоря -
ръцете ми падат
като нож върху тънката кожа
и обагрен в червено
сумракът крещи
за надмощие...
само себе си виждам.
не отричам. истерично
и някак несбъднато
прекроявам постелята
във верига от мигове...
кадър. още един...като в ням филм...
призован лековерно,
имагинерно,
незаслужено чакан,
неоплакан
само с тази любов
оживявам и съм...
отдалечен...безнадежно отдаден,
цинично брутален...
...и истински.
тласък..още един...
на сърдечния колапс.
върви!
не поглеждай надолу -
разлюляно от гънки
ще ни чака леглото
още век необичане...
разнебитени
ще събличаме с поглед душите си
...само с тази любов
като притча.
обичам те