автор: aknital

Като няма производство,
което да пълни хазната, ще има данъци! Това беше поредната гениална мисъл, която осени главата на Мони Д. и налапа поредната ледена висулка. Смучеше я, за да му падне гласът и така да го докара до тембъра на Марлон Брандо или поне до този на … Стефчо Данаилов. Стига са ме корили, че писукам с моя фалцет! Огледа се и помисли (вече не толкова гениално), на красота съм докаран , Брат Пит ряпа да яде! А аз нося очила, щото съм умен. Умен, още и гениален – от Световна банка привнесен!
Като се похвали сам за пореден път, Монито се сети, че чопленето в носа стимулира мозъчните клетки и след като се огледа дали наоколо няма скрит враг или папарак, смело заби пръст в лявата ноздра. Дълбоко, мъдро и …о, чудо! Гениални мисли тутакси текнаха в главата му и родиха концепцията за нов данък. Електромерите, то е ясно!!! Но ще въведа и данък върху секса! Що не? Това говори за благоденствие, а щом има такова деяние, значи народа има пари. Знае се, че когато мъжът е кахърлия, не изпълнява „ония си” задължения. А щом може, значи няма кахъри, ял е, може и да е пил…всичко говори за наличие на пари. Заби пръст още по-дълбоко и мисълта за новия данък се обогати – ще въведе задължителни спирали за жените, върху които ще се монтират броячи да чужди интервенции ( сещате се какви ) така няма да се избегнат сексуалните изпълнения и извън брачното ложе, т.е. където и да става, брояча вътре ще цъка! Казано е, че за всяко удоволствие се заплаща! Не може най-голямото да мине метър и народа да се кефи безплатно под юргана! Монито се усмихна доволно и въздъхна. Ех, да можех на входа на женския орган и касов апарат да монтирам… ама няма да стане.
Зарадван, че бъркането в носа е плодоносно, той заби пръст и в другата ноздра. И…пак чудо! Пак гениална мисъл! Данък дишане! Прогресивна работа. Вдишваме чист въздух, а издишваме замърсен, значи трябва да се влага в прочистването му. Тук Монито Д. се позамисли и за социална справедливост. Мда, примлясна замечтано и се отдаде на детайлите за този данък. Ще го изчисляваме на база гръден кош – на спортистите по-висок, на пенсионерите по-нисък, защото те и без това са с душа под наем.
Като извъртя и второто топче от носа си, Монито Д. пръцна. И той! Замириса му на кисело зеле. Пръцна пак и отърча в кенефа да не осере ганитогреса, че можеше да се лъзне лошо. Изу панталона и напъна. Ох, кеф! Замижа… и пак гениална мисъл! Хвана го срам! То бива, бива гениалност, ама при него направо се беше изсипала като онова, дето той изсипа от себе си. Как не се беше сетил да обложи с данък и срането? Как?! Та това е замърсител! И отново говори за благосъстояние. Кой ака, ако не яде? Щом яде, има пари за храна! Значи има и за данък! Монито пак се сети за социалната справедливост. Ще намаля на пенсионерите, те ядат по-малко. А депутатите може и да ги освободя напълно. Те или си серат един на друг в устата, или го правят в чужбина!
Така завърши този ползотворен ден на Мони Д. Тръшна вратата на кенефа и се изтегна блажено на диванчето. Заслужаваше си почивката!
Латинка Минкова