автор: vitoriovitalis

116. Операцията


Тана се събужда по-рано от обикновено.
В новата спалня слънчевите лъчи не я оставят на мира. А и тя е неспокойна. Днеска е операцията на Кольо.
Тя става, разбутва как да е завивките, и отива в кухнята. Решава да си направи кафе за закуска. Джезвето е някъде в шкафовете. Къде ли ? Жената още не може да свикне с новата подредба.
Котлонът е сложен върху шкафа на мивката. Къде беше захарта ? Тя си отрязва филия хляб и бавно я намазва с малкото масло, останало в хартийката на пакетчето. Отхапва замислено една хапка и почва да дъвче спокойно.
Фъш... Кафето изкипява върху котлона. Тана скача като ужилена. Токът в новото жилище е много силен. С джезвето в ръка тя се върти из кухнята и търси чашка. Къде ги беше оставила ?
Зън... Звънецът на входната врата. Лила е дошла за кураж.
- Да не те събудих ? Още си по нощница.
- Ела, ела... Да те почерпя кафе.
- Вуйно, пий си твойто ! Аз ще си сваря друго.
Двете жени сядат и се разговарят. Тана е малко мудна. Лила е
припряна. Приготовленията за излизане се проточват. Най-сетне са на изхода. Домакинята врътва ключа и жените излизат навън.
До последната спирка на трамвая има половин час ходене. Малко уморени, те се настаняват на седалките. Пътешествието към центъра на града започва.
Край стъклата преминават безкраен ред сиви блокове. Тук-там има и по-високи, но повечето са еднакви. Шестетажни правоъгълни кутии с по четири входа. Пространствата между тях са покрити с бурени и строителни отпадъци. Черни врани клечат мързеливо край кофите за боклук. Отвреме-навреме някоя се стресва от нещо и литва над пущинака, последвана от другите. Отсреща е индустриалната зона.
Трамваят преминава над сложна плетеница от пресичащи се шосета, после се спуска в тунел. Между бетонните панели се олюляват пожълтели треви. Светлината огрява отново замислените лица на жените.
Минават гаровия площад. Навалицата отвън и отвътре става все по-голяма. Улиците са оживени, изпълнени със забързани минувачи. Пред магазините са се проточили дълги опашки. За хляб, за мляко, за месо. Само където продават плодове и зеленчуци, хората са по-малко. На рафтовете вътре няма нищо.
От другата страна е Долният пазар, но жените не могат да го видят. Трамваят е претъпкан. Той се придвижва вече съвсем бавно. Центърът на столицата е наблизо.
Едва успяват да слязат на големия площад с катедралната черква. Тук трябва да сменят трамвая с друг. Лила бърза да пресече, но Тана я хваща за ръката.
- Почакай ме малко ! – По-младата жена търпеливо застава в градинката пред черквата. И тя би запалила свещ за здравето на чик’Кольо, но знаеш ли ? Ще вземе да я види някой и Ян може да има неприятности. Лоши са хората...
До болницата пътуват още час. Първо с трамвая, после се провират пеша през квартала, осеян с малки къщурки, потънали в зеленина.
На входа Тана поема водачеството. Двете жени вървят през дълги коридори, изкачват тъмни стълбища, пресичат някакви пристройки, преминават през паянтови врати, сковани от шпертплат. Наоколо сноват лекари, медицински сестри и санитарки. По-здравите болни - в сини халати или направо по пижами, се разхождат безцелно между стаите. Някои разговарят с посетители, дошли да ги навестят.
Най-сетне те стигат до едно широко, но затапено стълбище. На боядисаната в мръснозелено стъклена преграда виси жица, завършваща със звънец – същия като на новия апартамент. Тана боязливо го натиска.
Зад вратата цари гробна тишина. По едно време някъде от дълбините се разнася приближаващ се звук. Някакви чехли самоуверено шляпат по мозайката. Вратата щраква и се отваря, колкото да се покаже едно женско лице.
- Кажете ! – Бялата престилка запречва цялото свободно пространство.
Лила излиза напред и казва напрегнато, но сдържано.
- Търсим доктор Милуш.
- По какъв въпрос ?
- Той ни каза да му се обадим.
Сестрата поглежда недоверчиво двете жени и без да каже дума, затръшва вратата. Лила и Тана отново зачакват търпеливо на стълбището. Когато вече почти са се отчаяли, в коридора зад стъклената преграда се разнасят тихи, плъзгащи се стъпки. Докторът отваря широко вратата.
- Лиле, добър ден. Здравей ! – той се обръща към Тана. – Какво става ?
- Ти ще кажеш какво става ! – тросва се Лила.
- Спокойно, всичко е наред. Лично професорът го оперира.
Изрязахме мъртвото, оставихме здравото и го затворихме. Доста кръв отиде, операцията продължи повече от нормалното. Хубаво, че издържа.
- Сега ?
- Сега е в реанимацията. Чакаме го да се събуди от упойката.
Пулсът му е добър за това състояние. Оставил съм една сестра да го наблюдава.
- Можем ли да го видим ?
- Не може. Строго е забранено. Може да вкарате някаква
инфекция. След няколко дни - като се възстанови. Хайде.
- Докторе, много ви благодаря !
- Хайде, хайде !
Вратата се затваря. Двете жени литват с окрилени лица надолу
по стълбището.
Доктор Милуш се връща в дежурната стая. Точно сяда на стола и телефонът иззвънява.
- Ян, здравей ! Оперирахме го тази сутрин. Изрязахме му почти целия стомах. Ракът е в напреднала фаза. Разсейки навсякъде. Едва не умря на масата. Професорът се паникьоса. Добре, че беше колегата. Сега какво ? Какво, какво... Ще го свестиме и ще го изпишеме. Това е животът. - Двамата мъже продължават разговора на друга тема.
В това време окуражените жени се завръщат бавно по обратния път, разговаряйки помежду си. Няма да взимат трамвая. Имат време. Ще се разходят чак до Долния пазар пеша. Нали трябва да купят нещо за оперирания. Сега той се нуждае от по-силна храна.