автор: 1204

Дочувам аз, че в тия ХуЛи
таят се някакви цървули,
агенти все на себепето -
внедрили са се тук, където
тормозят нежните поети,
до смърт от музите обзети.
И ради тях във виртуала
отива просто към провала
поезията на лаици -
литературни баш къртици.
Ний крехки сме - тук няма поза, .
недей ни удря даже с роза!
Аз може да съм просто Лалка
в ръка с премъдрата писалка,
че моят, както ме заряза,
поетка да съм, най ми мяза.
А може да съм просто Пешко:
в живота съм нищожна пешка,
но тук се вихря като змея,
а пък да хленча как умея!
Човек излива си се в сайта,
но все ще се намери хайта,
която да го критикува.
Злобарчето дори не чува,
че ние всъщност тъй си пишем,
сополите взаимно бришем:
прегръдки, нежности и цунки
и с олигавени муцунки
на корена му сеем ряпа.
Гаднярът нека да си зяпа,
за висотите нека плещи:
изгаряме го дружно в пещи,
ще го направим на парчета,
за кучетата - куп мезета.
Нали двубоят ще е честен?
Тъй много сме, а той - известен,
и как така ще има книги,
а ний - незнайни шушумиги?
Не трябва да се откроява,
а той след нас да се строява
и не да души там, зад храста,
да го таковам в педераста!
Внимание! Врагът ни дебне
и се заканва да ни... еМне!