автор: vitoriovitalis

115. Купонът


Бата е поканил цялата компания от планината на купон.
Стълбището за мансардния етаж скърца на всяка минута. Баба Мери и леля Божа са седнали отпред на площадката и инспектират кой идва. Толкова чужди хора не са влизали никога в къщата.
Гостите ги поздравяват вежливо и минават през задното дворче, както са инструктирани от любезния домакин. За всеки случай Вито дежури на чешмата и ги упътва.
Леко притеснена, леля Нади ги посреща в горното вестибюлче. По изричното нареждане на Бата, тя не е подготвила нищо за почерпка. Бива ли така ? Преди малко синът й донесе две пазарски чанти с покупки и ги тръсна в кухничката. Малко кашкавал и салам. Хляб, бира и лимонада. И двайсетина еклера от сладкарницата. Слагай в няколко чинии !
За провеждането на купона е отредена ъгловата стая, в която сега се разполага големият син на Кузи и Нади - инженер Бата. Прозорецът и вратата към балкончето, облепени с оризова хартия, са полуотворени. В късния белвилски следобед още е топло.
Разтегателната маса е издърпана до бюфета. Тя не е разтягана никога. Наричат я така, просто за да я различават от другите маси в къщата. Ако някога все пак решат да я разтегнат, това ще й е за пръв и последен път. Мебелите от масивен орех не са ползвани от сватбата на родителите преди трийсет години.
Нади предпазливо отваря вратата на стаята, за да остави чиниите със сандвичи върху мушамата. Под нея незаслужено е скрита великолепната ръчно плетена дантелена покривка, която украсява разтегателната маса в нормалното й положение. Някъде в сандъка лежи и друга подобна, но доста по-голяма покривка, също избродирана от Нади. Тя пък е предназначена да се сложи, когато масата все пак се разтегне по някакъв изключителен случай. Дали няма да е скоро ?
Мошеникът и Заю са седнали на кушетката в ъгъла. До тях от външния край се е свил Вадо. Пружината е потънала застрашително до самия под. Брат му, облечен в новия костюм, стои изправен до балконската врата. Сядането с канавацата не е препоръчително.
Мошеникът протяга ръка и върти копчетата на огромния радиошкаф. Бата го е купил с първата си заплата. Миро разглежда плочите. Заю разказва виц.
- Хареса ли ти новият континентален филм ?
- Не ти го предпочитам.
Лабо гали предпазливо телевизора. Той е кацнал на четирите
си крачета в ъгъла като изящен космически апарат. Над неговия тъмен екран красиво се спуска бродираният край на още една дантелка.
- Бата, работи ли това чудо ? – За кой ли път инженерът е принуден да обяснява положението с излъчването на националната телевизионна програма в Белвил.
- Лабчо, още не са пуснали ретранслатора. Казват, че за празника може и да стане.
- Ма ти си сложил някаква антена ? Дай да го включим !
- Не става бе, Канавация ! Много е слаб сигналът !
- Слаб ! Кажи си, че не ти работи телевизорът !
Бата се ядосва и отива до апарата. След малко на синия екран
започват да мигат снежинки. Всички гледат като омагьосани.
- Дотук много ми хареса ! – обажда се от кушетката Заекът.
Компанията прихва от смях. Лида го поглежда със симпатия.
Тя е застанала до масата с чаша бира в ръка. Пред нея Миро втренчено изучава ситуацията. Челото му се е набръчкало от умствено напрежение.
- Бата, ти не си включил токоизправителя ! - Зачервеният от
смущение мъж се плясва по челото.
- Да, бе ! – Той се навежда и щраква копчето. На екрана
започват да пробягват далечни и неясни образи. Долитат и някакви неразбираеми звуци – сякаш от Космоса.
- Ще стане, ще стане ! – налива масло в огъня Боб. Той се е присламчил до масата и нагъва сандвичи, докато има. Че после...
- Не може ! – обявява с облекчение Бата, разперва ръце и изключва телевизора. – Ще почакате още някой и друг ден, докато пуснат ретранслатора.
Мошеникът е открил някаква музика и врътва копчето.
- Радио Лаксенберг ! – Апаратът леко пращи, но няма нищо.
- Като почне да се стъмва, звукът става идеален ! Може да се
правят и записи !
- Чакайте, има магнитофон ! - На Вито временно е
поверено управлението на култовия битов уред. Той натиска внимателно жълтеникавия клавиш.
Двете музики се смесват в невъобразим шум. Момчетата говорят и се смеят. Бата се върти неловко и се мести нервно от един ъгъл на стаята - в друг. Накрая Лида поема нещата в свои ръце.
- Я загасете радиото ! Дами канят ! – Тя оставя празната чаша на мушамата и се насочва към кушетката. Заекът става, побутвайки с пръст очилата си. Двамата се завъртат бавно върху гладкия линолеум в средата на стаята.
- Ха така, де ! Браво ! – радва се Бата. Купонът може и да се получи.
Момчетата се събират около масата. Бирата тръгва. Сандвичите свършват. Лимонадата не върви. Топла е. Лида танцува с всички наред. Бата сияе.
Идва и Витовият ред. Той хваща предпазливо младата жена за кръста. Не е танцувал цяло лято – от края на учебната година. Тя уверено поставя ръцете си на шията му. Още е светло. Магнитофонът гъгне. Врявата е силна. Не е същото като с Маргарита. Въобще.
Лида му говори нещо на ухото. Вито не разбира какво му казва, но се стеснява да попита, само се усмихва загадъчно. Приятелката на братовчед му млъква. Довършват блуса как да е. Момчето се покланя церемониално и оставя жената на Бата. Той цъфти от щастие, а на Вито му става тъпо.
По едно време вратата плахо се отваря. Нади. Тъкмо Бата да викне и се накара на майка си, когато зад нея се показват Мери и Божа. Той затваря уста, обръща се и започва да маха безсмислено с дясната ръка. Ядосал се е.
Възрастните жени влизат и започват да се поздравяват с всички гости наред. Няма къде да седнат. Вито намаля докрай звука на магнета.
- Какво е това ? – строго пита баба му.
- Магнитофон. Електрически уред, който може да записва
звука.
- Като радиото ?
- Не е радио. Записва музиката от радиото или грамофона.
После може да си я пускаш, колкото пъти поискаш.
- А може ли да записва човешкия глас ?
- Може бе, бабо ! – Бата избутва Вито и хваща
собственически с две ръце магнитофона. – Ще ни изпееш ли една песен, та да я запишеме ?
Баба Мери се смущава. Слагат я да седне на един стол.
- Пазете тишина ! – Всички млъкват. От Замбези се чува
музиката на оркестъра. Общ смях. Разгневен, Бата става и затваря прозореца и балконската врата. Протести.
- Ще се издушиме !
- Ще потраете малко !
В стаята се раздава треперливият глас на бабата. Магнитофонната ролка се върти и леко проскърцва. Бата командва клавишите. Щрак-щрак !
Вито се е свил от неудобство до огромния орехов бюфет. Лида е седнала на кушетката до Заека. Бедрата им се допират. Другите момчета са наобиколили импровизираното звукозаписно студио. Песента сякаш няма край.
- Готово ! – Ролката засвистява, завъртайки се с голяма скорост назад. Клавишите щракват отново.
В тишината, много отдалече, се чува слабият глас на Мери. Тя пее на кушански диалект, който вече не се разбира от повечето присъстващи. Вълнува се, но с всеки куплет пее все по-уверено. Песента е тъжна и протяжна. Дъщерите й я слушат с внимание.
- Това е ! – Бата натиска един клавиш. Всички ръкопляскат от уважение. Доволни, възрастните жени се оттеглят.
Навън вече се е стъмнило. Момчетата разтварят широко балконската врата. От градинката повява свеж въздух. По вечерната улица гълчат хора. Движението е в разгара си. Певицата запява новия шлагер. Пушенето в стаята е забранено. Какво още да правим тука ? Купонът завършва безславно.