Тъй глупави, млади, невинни,
Изгубени в мечтите ни дивни,
Съзряхме я, решихме така,
Това бе тя - любовта...
Не знаехме ние,
Че тя се не види
"Не знаете вие!",
Хвърчаха обиди...
И тогава любовта ни показа,
Че сърца ни - пълни с омраза,
Живеят живота в заблуда,
Завихрени в съдбата ни луда...
Сърцата ни млади остаха,
Но чувствата в тях закърняха
"Чувства" ли казах, простете
На клада ме за тез думи хвърлете...
Прави бяха хорските хули,
Ала градихме ние въздушните кули,
Без никой от нас да допуска,
Че без чувства душата е пуста.