автор: aisheto

В Ефропа Варна съ прочу-
ши става столица кол- турна.
И, аз ут селу съ риших
зъ малку, ама да я зърна!

Путеглих с мойто МПС-
качих са на идно магари
мъ кака ти гу съжали ( тижа пунежи)
и одихме кату другари.

Арактер ми пуказа то.
Кът съ упини - бутам и гу нося
и тъй в магарешко танго
пристигнах в градо пучти боса.

Ни знам какво да ви река
мъ в този град ни съ вървеши
ши кажиш чи цари вуйна
такова страшну кака беши.

На пътя гледам див сапьор
реве и псува на провала
с колата си видял е зор
ни една гума не е цяла...

Кът виде Марку мой това,
кът ревна страшно гороломно
утказа крачка да върви
пунеже мъдър е мисловно

И, аз му рекух- " Стой си тук!
Ама са скрий чи е упасну!"
Дъ ни тъ сторят на суджук
пунежи вкусен си прикрасну!"

И, тръгнах в дупките сама
Взех кол - сапьорски да съ пазя
и тръгнах кату на вуйна
таз столица да я узная!

Си викам- все ши свърши таз!
Все нещо убаву ши видя
Мъ беши саму мръсна газ
все дупки , ругатни и тиня.

И, що да видя най- накрай!
Такава дупка! Ни съ смейти!
Погълна ми и кола знай,
погълна мъ дукрай с нузети...

Замахах в лютата вуда!
Съ улових за нещу малку
и ревнах колку глас държа
за помущ! ( чул мъ даже Марку)

Т-оо паднала съм във муре!
Ама пумислих гу за дупка!
Дубре чи мъ видя рибар
как пискам върху шамандурка!

Дуйде и Марку! Кво сърце!
Пигаски дупките преминал!
Забравих чи е със криле
щот се мъ лъже и ги скрива!

Си одам аз ут този град!
Ни гу разбирам що гу тачат!
Такива дупки- просту ад
чак Данте могат да разплачат!