автор: merkator

Стоях си на високата маса в средата на бара, точно пред групата, която дънеше неконтролируемо. Чувах шест струнния бас все едно беше включил жака в ухото ми. Пиех някакво странно питие, което бармана приготви специално за мен. Малко блудкаво, но честите шотове оправяха нещата и поддържах добро темпо. Бармана се оказа мой стар познат и това ми оправи до някъде гадното настроение. Това, лекия коктейл с джин и шотовете. Момчета от бандата забиваха яко и агресивно, млада, бунтарска кръв. Имаше малко хора. По масите десетина души и пет, шест на бара.
Тя стоеше на края на бара, до вратичката за персонала. Видях я още щом влязох в клуба. Седнала на висок стол и потънала в сянка, сякаш се криеше от някого. Веднага извърнах поглед за да не усети, че я зяпам. После ме настаниха на единствената маса за самотници, в средата, пред групата. Свикнал съм с високите децибели и това не ми пречеше. Когато си в нощен клуб, след полунощ не можеш да очакваш спокойствие или тих уют. А и не си за това там. Момичето от края на бара говореше с две момчета седнали от двете й страни, които не познавах. Свърших с първото питие и се отправих към моя приятел зад плота, помолих го крещейки, да добави повечко джин в следващото и той кимна с разбиране, а аз се отправих към нея.
Сложих ръка на рамото й и тя се обърна. Слабите лампи над бара светеха зад гърба ми, така че не можеше да види лицето ми. Очите й се присвиха питащи, какъв е този навлек, мамка му. После ме позна. Скочи от стола и се опъна пред мен като струна. Аз се разсмях, но сред тази дива музика нищо не се чуваше. Опита се нещо да ми каже, виждах само как мърдаше устни, а лицето й се изопна нервно. Вдигна ръцете си и блъсна рязко в гърдите ми. Отстъпих крачка на зад за да не падна. В това време и двамата й събеседници бяха тръгнали към мен, усещайки, че става нещо. Първият, по-високия от мен, ме хвана за яката на ризата и ме задърпа към себе си. Извъртях се и лакътя ми се заби в устата му. Главата му полетя на зад, но той остана прав. С другата ръка го фраснах отново и този път се свлече върху нея, повличайки я на пода. Вторият, доста по-нисък от мен, но много здрав и набит, се хвърли от горе ми с канонада от удари. Успях да вдигна ръце и отнесох само два, три. Носът ми изхрущя, усетих топлата кръв по брадата си. Свих се ниско и го ударих в корема. После изяде един шут в главата и това го довърши. Всичко ми се струваше като на забавен каданс, мъгливо и не реално. Успях да видя двете момчета от охраната, които се приближаваха бързо. Моят приятел на бара гледаше към мен замръзнал и недоумяващ, какво се случва всъщност. После ми извиха ръцете зад гърба и ме повлякоха към изхода. Бандата забиваше със същата ярост, но всички клиенти зяпаха в нас. Изхвърлиха ме целия в кръв и аз се приземих в близките храсти. Псувни, заплахи, предупреждения. Бодигардовете се бяха надвесили над мен и разгорещено крещяха. Аз лежах и не реагирах. Явно уморени и решили, че са си свършили работата, се прибраха в заведението, някак прекалено незаинтересовани. След малко приседнаха, лицето ме болеше, ръцете също. Кръвта продължаваше да шурти от носа. Извадих две салфетки и ги притиснах с ръка към ноздрите. Виеше ми се свят. Напипах в ризата смачканата кутия с цигари и запалих една с голяма мъка.
Вратата се отвори и тя изхвърча от там разчорлена и бясна. Гардовете стояха от вътре на дебелото стъкло и гледаха след нея. Явно ги беше предупредила да не се намесват и когато се приближи и започна да ме рита, докато се предпазвах, видях ухилените им физиономии. Опитах се да стана или да я хвана за крака, но тя беше подивяла и не успях. По едно време и тя се умори, спря и ме загледа запъхтяна. Изправих се залитайки. Полепнали листа, кал, кръв и смачкан фас. Няма що, добре си прекарвах. Видът ми определено будеше съжаление, но мен не ми пукаше.
- Какво искаш от мен, мамка ти?! – говореше тихо, през зъби. – Какво правиш тук и защо забъркваш тези лайна?! Защо не ме оставиш на мира! Стига се мъкна след мен, не мога да те понасям! Престани с тези гадни циркове, как издържаш на тези си селски номера. Как, мамка ти, още не си разбрал, че те мразя до дъното на душата си!
- Минавах само... – явно горната ми устна беше сцепена, защото едвам фъфлех.
- Не ми дрънкай глупости, плъх такъв. Ако не се разкараш до пет минути ще ги насъскам да те смачкат, ясно ли ти е?!
- Да, да...ясно! – изломотих гледайки я право в очите до колкото можех да си фиксирам погледа. Завъртя се рязко и се прибра в клуба. Гардовете затвориха вратата след нея.
Беше тихо, лек ветрец галеше подутите ми скули. От задния джоб на дънките извадих плоското шише с уиски. Изпих го на екс, пренебрегвайки парещата болка в устата. Веднага се почувствах по-добре. Момчетата от охраната бяха влезнали на вътре и гледаха към бара.
Открехнах тихо и се вмъкнах безшумно. Поех дълбоко въздух и се врязах между двамата, преди да успеят да реагират. Изсипах се върху първата маса, бутайки и нея и клиентите. Втурнах се към края на бара без да виждам нищо освен момичето, което обсъждаше нещо, ръкомахайки към бармана, моя приятел. Момчетата, с които се бих преди минути, стояха в страни от нея и не изглеждаха добре. Разбутах някакви хора, които ми препречиха пътя, ритнах още една маса и се стоварих върху друга. Станах бързо и фраснах по-ниския с коляно отново в корема, другия зяпна от изненада. Затворих му устата с удар под брадичката и той помете бара зад себе си. Последното, което си спомням е как тя стои втрещена, ужасена и може би малко уплашена, до като аз беснеех около нея.
Очите и бяха абсолютно празни. Това ме успокои в последния момент. Тази пустош, лишена дори от студенина и презрение, тази снежна безкрайност подвластна на нищото и тъмнината. Трябваше да я видя, да я почувствам, преди да се сбогувам за винаги с моето момиче от края на бара.