автор: vitoriovitalis

111. Колеги


Грег и Ян приключват работата по новата икономическа реформа в страната. Вече се свечерява.

- Стига толкова ! Хайде да се прибираме ! – Двамата с
удоволствие напускат кабинета на вицепремиера. Тръгват бавно покрай Партийния Дом.
Те се познават отдавна. От годините, когато следваха заедно на Континента. Грег е седем години по-възрастен. Участвал е в революционната борба, лежал е в затвора. Беше записал да учи за авиоинженер, но Партията реши друго – икономика. Така се озова в една стая в общежитието с младия, невероятно общителен Ян – любимец на целия институт. Но най-вече - на континенталните студентки.
Оттогава Грег пое ролята на нещо като негов наставник. Момчето беше останало рано без баща. По волята на съдбата (или по-скоро – на Партията) то беше изхвърчало на Континента - далече и от по-големия си брат Вадим, който стоеше начело на фамилията в бурните следреволюционни години.
Новоизлюпените държавни мъже преминават увлечени в
разговор покрай Пантеона. В него засега лежи само мумифицираното тяло на техния младежки кумир – Северния Вожд. Другите вождове предпочитат да поздравяват манифестиращите тълпи от трибуната на белокаменната кубическа постройка.
На булеварда Грег и Ян се смесват с вечерната столична тълпа, излязла да се разхлади след горещия августовски ден.
- Най-важният въпрос за нас е да устоим на изкушенията, които настъпващата либерализация неминуемо ще ни предложи. – Вицепремиерът замислено е навел глава към тротоара, сякаш казаното не се отнася и до тях двамата.
- Да, кой ще пази пазачите ? Това е проблема, вечна като човешката цивилизация. – небрежно подема доцентът.
Грег малко се ядосва. С каква лекота Ян дава формулировки на въпросите, които той е обмислял дълго и подробно ! Какво да направиш - талантът си е талант.
- На нашия строй е дадена историческата възможност най-сетне да намери отговорът на тази проблема !
- Да не си забравил с какво се сблъскахме, когато учехме в Континента ? На фасадата – възвишени лозунги. А в реалния живот – най-обикновена пошлост. Смяташ ли, че нашата малка страна може да даде пример на света, ако великият ни съюзник практикува усърдно социалното лицемерие ?
- Естествено, че не смятам. Но диалектиката учи, че всичко тече и се променя. Промените се отнасят и до Континента. Защо да не приемем, че у нас те вече са започнали ? Поне като работна хипотеза ! Знаеш, че един общ процес има своите случайни проявления. Логиката не върши добра работа, когато изследваме човешкото общество – един жив организъм.
- Добре тогава. Ето ти един конкретен въпрос в този дух ! Можем ли да разрешим свободната търговия със злато и валута - още сега ? В населението има стотици милиони. Дай да ги раздвижим ! Откъде другаде можем да намерим истински пари ?
Грег се замисля над неочакваното предложение. Защо пък не ?
- Този въпрос е чувствителен за Континента. Но ти си прав по същество. Трябва да започнем сондажи.
- Нашата стратегия трябва да бъде изпреварваща спрямо политиката на Континента ! Ние трябва да експериментираме неща, кото те още обсъждат в кабинетите на властта. Това е нашето предимство като по-малки. Да го използваме !
- Целият въпрос е в мярката. Да не си забравил репресиите спрямо тези у нас, които се мъчеха да вървят преди тях ?
- Великият Вожд го няма вече. А с него я няма и тази политика.
- Политиката не се променя толкова бързо, Ян. Хората си отиват, а политиката си остава.
- Така е, но Великият Вожд задържа развитието на Континента с десетилетия. Те ще бързат да ги наваксат. И ние трябва да се възползваме от това. Не е ли така ?
- Така е по принцип. Конкретиката е съвсем друго нещо. Не виждаш ли какво става у нас ? Борбата продължава...
- Продължава... С едно решително движение цялата стара гвардия ще запее нова песен, Грег. Казваш - какво става ? Гледай какво става ! - Двамата спират за момент.
От Университета до Соколов мост по широките тротоари на главния столичен булевард са засадени стогодишни дървета. Вече са се обагрили в жълтозелено. Бодливите им плодове падат на земята и се разпукват. Лъскави тъмнокафяви кестени се търкулват по плочките и жълтите павета.
Под големите корони на дърветата се разхождат елегантно облечени двойки. Здрави млади мъже и красиви жени се усмихват едни на други и разговарят за каквото си искат. Кафе-сладкарниците и заведенията на открито са претъпкани.
Разноцветната тълпа очевидно е жадна за живот и развлечения. В погледите на младежите и девойките се чете непозната до скоро дързост. Гласовете им се издигат – високи и нестройни. Искат да бъдат чути от някой. От кой ?
Мъжете се разделят на входа на парка - където е паметникът на Великия Вожд. Наскоро с решение на Оргбюро го изместиха десетина метра по-назад. Сега навъсената бронзова фигура, облечена в шинел, с нахлупена фуражка на главата, се е спотаила в засада под мрачната сянка на големите сребърни ели. Изглежда Вождът не е много доволен от това положение. Той е повдигнал ръка и се готви да каже нещо.
Тук Грег поема надясно – към новия блок, в който е настанен, откакто пое високия държавен пост. Ян решава да се прибере нагоре - през гората. За по-малко от час ще е у дома.
Той хвърля един поглед към езерото с лодките. Бирарията на малкото островче свети примамливо. По извития каменен мост се разминават весели хора. Доцентът въздъхва, запалва си цигара и поема в полумрака. През тишината на парка - към семейното огнище.