Когато завали в сърцето ми,
когато облаци напълнят очите ми,
когато от стрехата капят сълзите ми,
разтварям чадър и прегърбен продължавам напред.
Когато се събуждам плачейки,
когато сутрин ридая без причина,
когато лицето ми е сбръчкано от болка,
паля огън и изсъхвам сред пламъците му.
Когато се напивам за да забравя теб,
когато се въргалям в калта за да се изчистя от теб,
когато ме пребиват в бара за да ме намразиш за винаги,
единиственото за което все още дишам си ти, ти мое момиче...