автор: angar

Поезията е вода,
дъга небесна,
синева,
и теменужка,
и латинка,
оазис в райската градина,
и първа роза,
и калина,
цвекло и морков,
цветна ряпа,
която към небето зяпа,
среднощна вещица,
канела –
по звездния си път поела,
и алаброс,
и албатрос,
очи, уши, гърлò и нос,
и чучулига,
и авлига,
и травалер,
и темплиер,
мъниче е и исполин …
……
хиляда ника, без един:
единствен злобният ангар
не е поет, а каруцар!